Какво да очакваме от изявлението на Джей Пауъл в Джаксън Хоул?

Днес започва редовната годишна среща на централните банкери от цял свят в Джаксън Хоул, щата Уайоминг. По традиция тя се провежда под егидата на Федералния резерв на САЩ. Срещата ще продължи до събота (26 август), като в нея ще участват 120 експерти.

Събитието играе ключова роля в оформянето на политиките на централните банки. Очаква се председателят на Фед Джером Пауъл да изнесе реч в петък (25 август), а инвеститорите ще следят за всякакви намеци относно бъдещите решения за лихвите на американския регулатор.

Въпреки че много интересни въпроси се обсъждат всяка година на конференцията на централните банкери в Джаксън Хоул, обръщението в петък сутринта на председателя на Федералния резерв е това, което привлича лъвския дял от медийното внимание през годините. Отчитайки нивото на интерес, Джером Пауъл и неговите предшественици възприемаха един от три основни подхода в зависимост от обстоятелствата: сигнализиране за предстоящи монетарни стъпки, задълбаване в дългосрочни проблеми на паричната политика или ограничаване до тесен икономически въпрос без непосредствени последици за политиката, пише за Financial Times Мохамед Ел-Ериан, президент на кеймбриджкия Queens’ College и съветник на Allianz и Gramercy.

Пауъл има особено богата на цели среда за каквато и стратегия да избере тази година. Това е момент на голяма икономическа несигурност с вълнуващи предизвикателства за политиките и компромиси, както тактически, така и стратегически. Всъщност не бих се изненадал, ако не наличието на теми определи какво ще каже той на 25 август, а лични изчисления, водени до голяма степен от оценки на риска, пише авторът.

Преди година Пауъл избра първата стратегия, изнасяйки шокиращо кратка (под девет минути) реч, съсредоточена върху идеята, че „макар по-високите лихвени проценти, по-бавният растеж и по-разхлабеният пазар на труда да намаляват инфлацията, те също ще донесат известна болка за домакинствата и бизнеса.“ Той продължи с думите: „Това е неприятната цена на забавянето на инфлацията. Но неуспехът да се възстанови ценовата стабилност би означавал много по-голяма болка.“

Тези думи не само разтърсиха пазарите и предизвикаха големи разпродажби на акции и облигации. Те разпространиха „наратива за болката“, който много медии използваха като базисен. Но при стабилния икономически растеж на САЩ и безработицата, която е само на косъм от историческото си дъно, това, което всъщност се случи, беше подобно на сценарий „в очакване на Годо“ – болезнено очакване, за което многократно се споменаваше, но то не се реализираше на макрониво.

Този първи подход е изкушаващ предвид многото въпроси, които се въртят около краткосрочната перспектива за паричната политика. Те включват: дали Фед е готов да обяви край на най-ускорения цикъл на повишаване на лихвените проценти от десетилетия; тайминга на последващите намаления на лихвите; и, ако инфлацията не се държи добре, търпението, което централната банка е готова да покаже, за да минимизира риска от икономическа рецесия в „последната миля“ от борбата с високата инфлация.

Но колкото и изкушаващо да е, Пауъл може да обмисли друг подход след първоначалното си, скъпо струващо, погрешно характеризиране на инфлацията като „преходна“, закъснелия монетарен отговор и това, което се случи след последната му реч в Джаксън Хоул. Може да изглежда по-добре за него да заобиколи краткосрочния план и да приеме по-дългосрочна перспектива пред паричната политика.

Фед работи с „нова монетарна рамка“, въведена преди три години, която е по-подходяща за предходното десетилетие, отколкото за това. Назрява дебат относно целесъобразността на целта за инфлация от 2 процента в светлината на скорошния опит на САЩ и други страни с „долната нулева граница“. Необходимостта да се адресират значителните трайни промени в предлагането също е голямо безпокойство.

Има и въпроси относно това дали в контекста на засиленото използване на индустриалната политика има нужда да се преразгледа общоприетото мнение за фискално-монетарния пакт. И накрая, има основание Федералният резерв да последва приветстваното решение на Английската централна банка (АЦБ) да въведе външна оценка на грешките в прогнозите си - важна стъпка за противодействие на ерозията както на доверието в централната банка, така и на ефикасността на бъдещите й политически насоки, както и за смекчаване на потенциалната вреда за политическата независимост.

Третата стратегия включва отлагане както на непосредствени, така и на дългосрочни въпроси на политиката, като вместо това се постави фокус върху конкретен икономически въпрос с малко непосредствени последици. Въпреки че това не е очевиден подход за председател на Фед, който не е икономист по образование, това може да е най-предпазливият курс за някой, който има комуникационни предизвикателства.

Тази стратегия също така е в съответствие с широкия набор от проблеми, които вълнуват изследователите в рамките на и извън икономическата професия. В края на краищата както вътрешната, така и световната икономика остават забележително неопределени и обект на дълбоки трансформации; зеленият преход, преконфигурирането на трансграничните вериги за доставки, напрегнатите институционални рамки, структурно тесните пазари на труда и други неща играят роля.

Такова изобилие от теми, узрели за обсъждане и при трите подхода, улеснява Пауъл, докато той подготвя своето толкова очаквано обръщение. По-малко ясно обаче е какво ще избере. Ако му бях съветник, бих предложил третата стратегия в този икономически, политически и институционален момент, завършва Ел-Ериан.