В търсене на стратегия на Великобритания за Китай

По време на посещението си в Пекин тази седмица външният министър на Великобритания беше подложен на критика от собствената си страна. Джеймс Клевърли беше обвинен в „отстъпление“ спрямо Китай от Иън Дънкан Смит, бивш лидер на неговата Консервативна партия. Но британското правителство не трябва да се извинява за ангажирането си с Китай или за обсъждане на търговията с Пекин. Напротив, Обединеното кралство се забави в сравнение с най-близките си съюзници и партньори не само да посети Пекин, но и да очертае последователна китайска политика, пише Financial Times в редакционен коментар.

Външните министри на Австралия, Германия и Франция посетиха Пекин от декември насам. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен осъществи дълго отлагано пътуване през юни. Министър на търговията Джина Раймондо беше там точно преди Клевърли, обещавайки да подобри условията в Китай за американските инвеститори.

Тази вълна от западни гости в Пекин подчертава решаващ момент. Опитът да се насърчи търговията с Китай по начини, които не компрометират националната сигурност, не означава изоставяне на фундаменталните ангажименти относно правата на човека или геополитиката. Ако САЩ, които са впримчени в напрегнато стратегическо съперничество с Китай, могат и да насърчават търговията, същото може да направи и Обединеното кралство.

Администрацията на американския президент Джо Байдън се опитва да настоява, че няма намерение да ограничи цялата търговия с Китай и че се фокусира само върху чувствителните технологии. Г-7 възприе идеята за „намаляване на риска“ в търговията с Китай вместо за икономическо отделяне – фраза, която възникна в ЕС. Така че Клевърли може да натиска за разширена търговия с Китай, където има възможности, без да нарушава западния консенсус.

Великобритания и Китай имат редица области, в които имат общи икономически интереси, включително туризъм, образование и финанси. Високите технологии са чувствителна област, която трябва да се разглежда за всеки отделен случай.

Опитът да се насърчи търговията с Китай – като същевременно се излъчват твърди послания относно сигурността и правата на човека – е, разбира се, акт на балансиране. Действията говорят повече от думите. Тук Великобритания има приличен опит. Обединеното кралство неотдавна подписа пакта за сигурност Aukus със САЩ и Австралия - ход, който беше посрещнат с открито недоволство в Пекин, но който остава важен принос за сигурността на Индо-Тихоокеанския регион.

Великобритания също така с право отказа да приеме мълчаливо новия китайски режим на национална сигурност в Хонконг. Решението да се позволи на почти 150 хил. жители на града да се преместят в Обединеното кралство - с потенциално още много други - има по-голяма тежест от всички дипломатически протести, изразени пред Пекин.

Неизбежно е балансът между съображенията, свързани с търговията, сигурността и човешките права да бъде повлиян от събитията и действията на Китай. Като европейска страна и сила със среден размер, Великобритания няма да определи бъдещето на Индо-Тихоокеанския регион. Това означава, че британската политика неизбежно ще бъде реактивна до известна степен.

Въпреки това понякога изглежда така, сякаш Великобритания има няколко успоредни, несвързани политики към Китай, а не единна съгласувана стратегия. Има насърчаване на търговията, има стратегия за национална сигурност и има права на човека - но различните елементи все още не са обединени в едно цяло.

Парламентарната комисия по външни работи на Обединеното кралство се оплака в сряда, че има стратегия за Китай, но тя е толкова строго секретна, че дори някои релевантни министри не са наясно с детайлите.

Ако наистина има генерален план за Китай, заключен в някой шкаф някъде из британските министерства, би било добре да се видят доказателства, че той има приложение в реалния свят. Посещението на Джеймс Клевърли в Пекин е добро начало.