Граничен спор продължава да помрачава отношенията между Китай и Индия

Китай и Индия - две съседни страни с ядрено оръжие, разполагат през 2020 г. хиляди войници в полемичен регион на Хималаите. Когато избухнаха първите сблъсъци от четири десетилетия, те доведоха до смъртта на поне 20 индийски и най-малко четирима китайски войници, пише Bloomberg. Преговорите за разрешаване на спора постигнаха само ограничен напредък и Индия отвърна на удара и икономически, като блокира инвестициите и ограничи достъпа до своя огромен пазар особено за китайските технологични фирми. Тонът се смекчи тази година - сигнализирайки може би за повече откритост в преговорите. Но е малко вероятно някакво решение по въпроса да повлияе особено на по-широките геополитически течения, където САЩ и техните съюзници се стремят да привлекат Ню Делхи по-близо до демократична коалиция като опора срещу нарастващото влияние на Китай.

От своя страна Пекин търси външна подкрепа в усилията си да се противопостави на това, което вижда като западна хегемония, пише още агенцията.

Граничният спор

През 2020 г. Китай изненада Индия, като разположи войски в Ладак, отдалечена част в най-северната част на Индия, граничеща с Тибет (автономен регион на Китай). Границата е с дължина от 3488 километра и не е демаркирана по земята, като причината за маневрата на Китай не е ясна. Но по-ранните действия на Индия по отношение на териториите на Ладак, чийто народ е културно близък до Тибет и Кашмир, предизвикаха гневни отговори от Китай, който обвини Ню Делхи, че се стреми „да подкопае териториалния му суверенитет“.

Конфронтацията през юни същата година беше съсредоточена в района на река Галван и Пангонг Цо, ледниково езеро 4300 метра надморска височина в пределите на Тибетското плато.

През септември същата година двете страни обещаха да потушат напрежението.Това беше последвано от споразумение за спиране на изпращането на войски на фронтовата линия, като през февруари 2021 г. те потвърдиха изтеглянето от езерото Пангонг Цо. Но последвалите след това няколо серии от преговори дадоха малко резултати.

Каква е историята на граничния конфликт между Индия и Китай?

Напрежението датира още от 50-те години на миналия век. Тогава има съобщения за сблъсъци, след като Индия предоставя убежище на Далай Лама след въстание срещу китайското управление в Тибет през 1959 г. Войната избухва три години по-късно, след като Китай се противопостави на Индия да установи аванпостове по ефективната граница, създадена от британците през 1914 г., между тибетския регион и Североизточна Индия. Настоящата „линия на действителен контрол“, която образува немаркираната и двусмислена граница, частично се придържа към британските граници. Сблъсъци са докладвани отново през 1967 г. и след това през 1987 г. в това, което понякога се нарича Война на високоговорителите – без изстрели войниците си крещят взаимно по високоговорители.

Отношенията се подобряват, след като двете правителства подписват пет договора между 1993 и 2013 г., като икономическият растеж напредва и в двете страни. Ситуацията по границата остава предимно спокойна до 2017 г. , когато войските на Индия и Китай стигат до сблъсъци в продължение на няколко месеца в Доклам, плато близо до индийската граница на изток, за което Китай и Бутан претендират, че е на тяхна територия.

Ефектите от тези сблъсъци

След инцидента през 2020 г. Индия блокира стотици китайски мобилни приложения и услуги, включително TikTok и WeChat. Тя намали броя на визите за бизнес пътувания и наложи допълнителни проверки за инвестиции на китайски фирми. След три години Индия все още предприема мерки за спиране на китайските инвестиции. Наскоро Ню Делхи наложи ограничения върху вноса на електронни устройства като лаптопи, таблети, които вероятно ще засегнат Китай по-силно от всяка друга страна.

Предложението за инвестиция в размер на 1 млрд. долара от китайския производител на автомобили BYD Co. за изграждане на завод за електрически превозни средства в Индия беше отхвърлено от правителството от съображения за сигурност.

Близо шест десетилетия след войната, Индия и Китай все още спорят за територии в района на Хималаите. Източник: Bloomberg

Граничната криза също така ускори сближаването между Индия и САЩ и техните съюзници, от които първият търси технологии за увеличаване на местното производство, докато западните компании търсят алтернативи на китайските фабрики. Quad - рамката за сигурност със САЩ, Япония и Австралия - беше възстановена, като страните в нея проведоха военноморски учения в Индийския океан. Въпреки мерките Индия все още е силно зависима от Китай за компоненти и суровини - страната е вторият по големина търговски партньор на Индия.

Ситуацията в момента

В началото на август индийските и китайските военни ръководители заявиха, че двете страни са се споразумели да работят бързо за облекчаване на граничния спор, което беше изтълкувано като знак, че се подготвя почвата за първата среща лице в лице между китайския президент Си Дзинпин и индийския премиер Нарендра Моди от години. Двамата лидери се срещнаха през август на срещата на върха на групата БРИКС, където обсъдиха разрешаването на граничния спор „бързо“. Но впоследствие стана ясно, че Си ще пропусне среща на върха на Г-20 в Ню Делхи, която ще се проведе на 9-10 септември. На разговорите ще присъства премиерът Ли Цян.

В по-широк план и двете страни търсят по-голямо глобално влияние като част от усилията си да противодействат на господството на САЩ, включително чрез провеждане на повече търговия в техните местни валути вместо в долари. И двете страни поддържат връзки с Русия въпреки продължаващата война в Украйна.

Работейки с Quad обаче, Моди позиционира Индия като опора срещу Китай и иска САЩ и нейните съюзници да осигурят стратегически важни технологии и да подкрепят развитието на производствена база в страната. Междувременно Китай разкритикува Quad като механизъм за ограничаване на глобалния му възход и подчерта присъствието си чрез инвестиционни сделки в съседни на Индия държави като Пакистан, Шри Ланка и Непал.