Инфлационната криза нарушава климатичния консенсус в Европа

През 2019 г., в разгара на ожесточени парламентарни спорове за оформяне на условията за излизане на Великобритания от Европейския съюз (ЕС), Обединеното кралство стана първата страна, която одобри закон за въглеродна неутралност до 2050 г. Законът беше приет без нито един глас „против“, припомня Bloomberg.

Единството обаче не е трайно. Целта остава в сила, но британският премиер Риши Сунак вижда климата като изгодно политическо поле за битка в навечерието на местните избори, тъй като социологическите проучвания показват, че има вероятност той да загуби. Неговото правителство се противопостави на разширяването на зоната с ниски нива на замърсяване в контролирания от лейбъристите Лондон и издаде 100 нови лиценза за проучване на петрол и газ, нещо, което опозиционният лидер Кийр Стармър обеща да спре.

Насърчавани от десните вестници, някои от депутатите от Консервативната партия искат да стигнат дори по-далеч - например да се откажат от плана за постепенно премахване на новите автомобили с двигател с вътрешно горене през 2030 г. Те твърдят, че намаляването на емисиите е разход, който притиснатите от инфлацията британци не могат да си позволят: най-сериозният ценови натиск в Европа увеличава сметките за комунални услуги и цените на храните на британците, което оставя скъпите електромобили на заден план.

Някои депутати дори се опитаха да издигнат идеята за провеждане на референдум относно цялостната концепция за декарбонизация до 2050 г.

„Ръководим чрез единодушие, а разходите за въглеродна неутралност рискуват да нарушат това единодушие“, изтъква Джейкъб Рийс-Мог, депутат от Консервативната партия и бивш министър на енергетиката. „Имаше единодушие, когато икономиките вървяха добре. Има много по-малко единодушие, когато икономиките страдат от инфлация“, добавя той.

На срещата на върха на Г-20 в Ню Делхи в неделя Сунак каза, че потребителите не трябва да страдат от стремежите за намаляване на емисиите.

Отслабващият климатичен консенсус не е уникален за Великобритания. През юни 13 000 души се събраха в град в Южна Германия, за да протестират срещу закона за забрана на газовите котли, проблем, който разтърси коалицията на канцлера Олаф Шолц, където Зелената партия е партньор.

Части от т. нар. Зелена сделка на ЕС срещат съпротива от страните членки, особено от Франция, която се противопостави на по-строгите правила за емисиите на отработени газове, и Германия, която почти отмени забраната за продажба на коли с двигатели с вътрешно горене през 2035 г.

Други държавни лидери, като министър-председателя на Белгия Александер де Кроо, призоваха за предпазливост относно въздействието, което бързият темп на въвеждане и възприемане на политиките за намаляване на въглеродните емисии ще има върху индустрията. Нидерландската политика също е разтърсена от съпротивата срещу плановете за ограничаване на емисиите от фермите.

Проучванията показват, че повечето европейски гласоподаватели искат действия срещу изменението на климата, тъй като горещините, пожарите и наводненията подчертават необходимостта от спешни мерки, но те не желаят да поемат разходите за преминаване към по-малко замърсяващи технологии. За правителствата това означава да се борят с постигането на дългосрочни екологични цели, като същевременно не натоварват компаниите и физическите лица с непосилни разходи, тъй като инфлацията продължава да тежи върху портфейлите на хората.

„Грешката, допусната в няколко страни, е да забравите, че това е много голяма трансформация и можете да успеете да я направите само по социално справедлив начин“, изтъква Никлас Хьоне, професор по политология в областта на климата в германския университет Wageningen и съосновател на NewClimate Institute.

В Германия правителството иска да обособи извънбюджетен фонд в размер на 212 млрд. евро за подпомагане на финансирането на зеления тласък, но не желае да приложи мерки, които биха засегнали домакинствата и навиците на избирателите. Страната не е склонна да намали субсидиите, на обща стойност 65 млрд. евро, които предоставя за въглеродно интензивни сектори, включително на автомобилната индустрия.