Руският газ стана „ябълка на раздора“ за ЕС и Австрия

Може би точно заради тази сложна история на отношенията с Русия австрийският външен министър Александър Шаленберг даде сигнал, че правителството му иска да деескалира спора с висшия представител на ЕС в страната, посочва сп. Politico. „Всичко вече е казано по този въпрос", заяви Шаленберг през уикенда в писмен отговор на запитване на списанието относно казуса. „Работим усилено, за да намалим драстично енергийната си зависимост от Русия и ще продължим да го правим", добави той.

Австрийските официални представители настояват, че продължаващата зависимост на страната от руския газ е само временна и че тя ще се откъсне от него до 2027 година (през последните 18 месеца делът на руския газ в Австрия е спаднал от 80% до средно 56%).

Някои експерти поставят под съмнение жизнеспособността на този план, като се има предвид, че OMV, доминиращата петролна и газова компания в страната, подписа дългосрочен договор за доставки с „Газпром" по времето на бившия канцлер Себастиан Курц, който според ръководството на компанията е практически невъзможно да бъде прекратен.

Тези усложнения вероятно са една от причините, поради които Виена - въпреки че нейни служители посочват, че Австрия далеч не е единствената страна от ЕС, която продължава да разчита на руски газ - не иска да се занимава със същността на критиките на Зелмайер.

Забележките на Шаленберг последваха решението на Европейската комисия да привика Зелмайер в Брюксел, за да даде обяснения за действията си. Говорител на изпълнителния орган на ЕС окачестви коментарите на пратеника като „не само ненужни, но и неуместни".

Като се има предвид, че австрийското правителство е ръководено от дясноцентристка партия, която е съюзник на блока на Европейската народна партия на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, острата реакция от страна на Брюксел не е изненадваща. Близък до австрийското правителство служител обаче заяви, че Виена не е поискала отстраняването на Зелмайер.

Мнението на германския дипломат има значителна тежест в Австрия, като се има предвид историята му като най-високопоставен държавен служител в Комисията и дясна ръка на бившия неин председател Жан-Клод Юнкер. Макар че Зелмайер има репутацията на прям и остър човек, дори неговите врагове го смятат за един от най-изтъкнатите умове в ЕС. Реторичните му способности го превърнаха в значителна сила в Австрия, където пристигна през 2019 година. Той редовно се появява по телевизията и в печатните медии, като се изказва по всякакви теми - от общата валута до политиката за сигурност. Макар че изказванията на Зелмайер обикновено разтърсват австрийското правителство, като цяло те попадат в целта.

Настоящият скандал и общият подход на Зелмайер към работата му показват фундаментално разделение в ЕС по отношение на ролята на местните представители на Европейската комисия. Повечето правителства искат пратениците да работят като традиционните посланици и да изпълняват задълженията си, както неотдавна се изрази един австрийски служител, „без да вдигат шум".

И все пак изводите от цялостната работа на Зелмайер подсказват, че тази роля често е най-ефективна, когато е структурирана като коректив или проверка на реалността, разглеждаща националните политически дебати през призмата на по-широкия ЕС. В Австрия, където антиевропейската Партия на свободата води с удобна преднина преди парламентарните избори догодина, тази перспектива вероятно е по-необходима от всякога.

(БТА)