Различната нова студена война

Американският президент Джо Байдън наскоро покани лидерите на страните съюзници Япония и Южна Корея в Кемп Дейвид, за да обсъдят как да сдържат Китай и да преборят влиянието на Русия, например в африканския регион Сахел, който напоследък премина през серия от преврати. В същото време лидерите на страните от БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, се събраха в Йоханесбург, за да критикуват доминиращата позиция на Запада над международните институции, установени след Втората световна война. Това бе достатъчно, за да получат историците усещане за студена война, пише директорът на European Council on Foreign Relations Марк Ленърд.

Основният противник на Запада днес е Китай, не Съветския съюз, а БРИКС не е Варшавският договор. Но докато светът навлиза в период на несигурност след падането на реда след Студената война, паралелите са достатъчни, за да убедят мнозина да се обърнат към концептуалните модели от преди 1989 г., за да получават представа какво може да последва. Това включва САЩ и Китай, макар че двете държави залагат на различен модел.

Между края на Втората световна война и падането на Берлинската стена двете основни сили, определящи международния ред, бяха идеологическият конфликт, който раздели света на два лагера, и търсенето на независимост, което доведе до увеличаване на държавите в света от 50 през 1945 г. до над 150 през 1989-1991 г. Макар че двете сили си взаимодействаха, идеологическият конфликт доминираше: борбите за независимост често се превръщаха в прокси войни, а държавите бяха принудени или да се присъединят към даден блок, или да се самоопределят по своята „необвързаност“.

САЩ явно смятат, че подобна динамика ще доминира и този път. Изправени пред първия си конкурент от разпадането на СССР, САЩ се опитват да сплотят съюзниците си зад стратегия на „отделяне“ и „намаляване на риска“ – по същество икономическа версия на политиката на студената война за сдържане.

Докато в САЩ може и да очакват Втората студена война, оформена основно по идеологическа поляризация, Китай явно залага на световна фрагментация. Да, той се опитва да предложи на незападни държави алтернатива на доминираните от Запада институции като Г-7 и Международния валутен фонд (МВФ). Но, от гледна точка на Китай, търсенето на суверенитет и независимост е фундаментално несъвместимо с образуването на блокове в стил студена война.

Вместо това Китай очаква многополюсен свят. Макар че Китай не може да спечели битка срещу воден от САЩ блок, президентът Си Дзинпин изглежда убеден, че може да заеме мястото си на велика сила във фрагментиран световен ред.

Дори най-близките съюзници на САЩ не са имунизирани срещу тенденцията към фрагментация въпреки най-добрите усилия на американските лидери. Да вземем последната среща в Кемп Дейвид. Въпреки че някои медии побързаха да предизвестят „нова студена война“, интересите на участниците се разминаха по няколко начина.

Основният фокус на Южна Корея остава Северна Корея, а споразуменията за споделяне на разузнавателна информация и ядрени консултации, обявени след края на срещата, бяха както знак за решимостта ѝ да дадат отпор на диктаторския режим на Ким Чен Ун, така и за противопоставяне на Китай. Япония, от своя страна, е нетърпелива да се избегне стратегическа ескалация заради Тайван – развитие, което може да заплаши икономическия ѝ модел, значително зависим от търговия с Китай (включително при технологии, свързани с полупроводници). И Южна Корея, и Япония не са доволни от усърдието, с което САЩ преследват стратегията си за намаляване на риска.

Колкото до ситуацията в Сахел, тя има всички характеристики на класическо прокси противопоставяне в студена война. След като Буркина Фасо, Гвинея и Мали се поддадоха на военни преврати, САЩ и Франция стигнаха до там да разчитат на правителството на Нигер като последен бастион на западната подкрепа в региона. Под управлението на покойния Евгений Пригожин, руската наемна армия „Вагнер“ спечели значително влияние над управлението в Мали и практическо управляваше Централна африканска република. Последното нещо, което САЩ и Франция искат, е „Вагнер“ да спечелят още едно място в региона.

Правителството на Нигер обаче също бе отстранено от военните, а американският и френският отговори се различават остро, позволявайки на новите управници на страната да се радват на победата си, без да мислят за друго. Военната хунта поиска подкрепата на „Вагнер“, за да предотврати заплахата от намеса, но изглежда не желае, поне засега, да позволи на САЩ да продължат да управляват бази на дронове в страната.

Може би най-голямата изненада през същия период бе обявяването от БРИКС, че шест страни – Аржентина, Египет, Етиопия, Иран, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства – ще станат пълноправни членове от началото на следващата година. Независимо от редакционни коментари преди срещата, Китай не си прави илюзии, че държави като Саудитска Арабия и ОАЕ ще се присъединят в един истински антизападен блок. Целите на Китай са много по-фини.

Присъединяването към БРИСК разширява свободата за действие на държавите – например чрез увеличаване на достъпа до алтернативни източници на финансиране или, в крайна сметка, предоставяне на реална алтернатива на долара за търговия, инвестиции и резерви. Свят, в който държавите не са зависими от Запада, но имат свободата да изследват други възможности, служи на интересите на Китай много по-добре отколкото някога би го направил по-тесен, по-лоялен прокитайски алианс.

Картината, която се очертава, е на свят, в който суперсилите нямат достатъчно икономическо, военно или идеологическо влияние, за да принудят останалия част от света – най-вече все по-уверените „средноголеми сили“ – да изберат страна. От Южна Корея до Нигер до новите членки на БРИКС държавите могат да си позволят да напредват по собствениците си цели и интереси, вместо да се вричат във вярност на суперсилите.

Обратно на начина, по който това би изглеждало за мнозина, включително САЩ, новата студена война явно се базира не на старата логика за поляризация, а но нова логика за фрагментация. Съдейки по растежа на БРИКС, има достатъчно страни, които смятат тази нова логика за привлекателна.