Калин Славов: Има малко сигнали за корупция, защото доверието в държавата е ниско

В България има малък брой сигнали за корупция, защото доверието в държавните органи е на ниско ниво. Това каза Калин Славов, изпълнителен директор на Асоциация „Прозрачност без граници“ в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria.

По думите му най-често сигнали се подават до медиите и неправителствените организации, тъй като доверието в тях е по-високо. Същевременно институцията в България, която отговаря за защитата, е Комисията за защита на личните данни, която е държавен орган.

„Оказва се, че ние се опитваме да стимулираме гражданите да подават сигнали, точно в посоката, в която най-малко биха  искали да го правят: към държавните институции, които имат ниско ниво на доверие“, казва той.

Калин Славов посочи, че в момента тече приемането на антикорупционна директива. „При нея ключовите моменти са с унифицирането на понятията за отделните видове престъпления; унифицирането на нивата на наказание и увеличаване най-вече на давностните срокове. Българската правна рамка едва ли ще претърпи (на базата на тази директива) кой знае какви изменения, защото колкото и да не ни се вярва, тя е доста съвременна. Правната рамка е налице, въпросът е някой да пожелае да я прилага“, каза още той.

По отношение на антикорупционните мерки в други страни Славов посочи, че има държави в ЕС, в които при подаване на неверен сигнал е по-виссока от тази, която би понесъл един виновен работодател, а подалите грешен сигнал могат дори да влязат в затвора.

Моделът, който стана известен у нас като бонус-донос, е модел на САЩ, каза още Славов. Той посочи, че данъчните в САЩ работят по този принцип, като дават определен процент, от разкритите измами, на лицата, които са подали сигнала. Този модел обаче не се среща другаде на Запад в Европа.

„Въпросът е и на култура, на нагласа на обществото. В крайна сметка обикновено правото идва, за да регламентира обществени отношения, които са се сложили и са присъщи на това общество“, каза още той.

По директива на ЕС от 2019 г., протекцията на хората, подаващи сигнали за корупция, е функция на държавата, посочи Славов. Директивата е само на декларативно ниво, като задава целите на държавите членки и дава указания, но конкретното изпълнение опира до законодателството в определените държави, каза още той.

Нуждата от протекция идва на няколко нива, едно от което е защита от преследване в работния процес, тъй като се очаква гражданите да подават сигнали най-често срещу работодателя си,обясни Славов. Друг тип протекция е свързана със защитата при участие в съдебните процеси, като много често става въпрос за информация, която е защитена под някаква форма. И на трето място идва защитата на икономическите им интереси, тъй като често хората, подали сигнал срещу работодателя си, остават без работа и може да се наложи да сменят сферата, в която работят.

Славов посочи, че в България Бюрото за правна помощ е институцията, ангажирана да подпомогне лицето, подало сигнал в рамките на съдебен процес. Само че тази помощ е малка и често пъти не е безплатна, защото дори лицето да отговаря на дадени критерии за финансовото подпомагане, ако в края на процеса има доходи и имущество, е задължено да върне помощта. Той отбеляза, че липсва и психологическа помощ за подателя на сигнал.

Целия разговор гледайте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да намерите тук.