Хеерт Вилдерс - антиислямският лидер с обещание нидерландците да са "на първо място"

Телевизионен дебат късно в предизборната кампания показва привлекателността на крайнодесния лидер Хеерт Вилдерс, който изненадващо спечели парламентарните избори в Нидерландия в сряда.

Той се изправи срещу Франс Тимерманс, социалистическия лидер, който се завърна от Брюксел в напразен опит да спре уклона на родната му страна надясно.

„Говорите, мисля, седем езика“, каза Вилдерс на сина на дипломат и бивш еврокомисар. „Но не и езика на народа“.

Жегването – подобно на тези, подхвърляни от Доналд Тръмп в САЩ или от тези във Великобритания, които защитаваха Brexit – удари електората точно там, където беше целта. Искат ли те Вилдерс, обещаващ да „постави нидерландците на първо място“, или Тимерманс, който представлява глобален елит, който може да живее навсякъде и лесно да си позволи по-високите разходи за храна и жилище?

60-годишният Вилдерс, който създаде своята Партия на свободата през 2006 г., остава аутсайдер, правейки малко да ограничи собствените си груби атаки срещу исляма, мигрантите и Брюксел през годините в опозиция, припомня Financial Times.

Той бе осъден през 2016 г. за „колективна дискриминация“ на предизборен митинг, където поведе скандиране, призоваващо за по-малко мароканци в Нидерландия. Той загуби обжалването, но така и не се извини.

През последните дни смекчи тона си и каза, че може да направи компромис, за да състави правителство.

А победата му, с 23% от вота, показва, че нидерландците – а и други европейци, се вслушват в него след нарастването на имиграцията и икономическите трудности, сред които недостиг на жилища, намаляване на обществените услуги и спадащ жизнен стандарт на фона на висока инфлация.

„Това е нормализация на крайната десница“, казва Сара де Ланге, професор по политология в Амстердамския университет. Приемайки подобна антиимигрантска позиция, дясноцентристките партии направиха Вилдерс приемлив. Но това означава още, че избирателите са намерили куража да го подкрепят. „Хората искат оригинала, а не копието“, казва Де Ланге.

Около 12% от избирателите му са хора, които обикновено се въздържат да гласуват, а 15% са преминали от VVD – дясноцентристката, но социално либерална партия на отиващия си премиер Марк Рюте, казва тя.

Изненадващата победа на Вилдерс отчасти се дължи на решението на новия лидер на VVD Дилан Йешилгьоз-Зегеирус да остави вратата отворена за следизборен съюз с него. Това решение само окуражи избирателите да гласуват за Партията на свободата, казва Де Ланге. Самата Йешилгьоз-Зегеирус, която е имигрант от турски произход, е приела по-силна позиция по миграцията от Рюте.

Вилдерс се харесва и на по-младите избиратели, като мнозинството от възрастовата група 18-35 години са гласували за партията му.

Де Ланге казва, че Вилдерс, често осмиван в чужбина заради пригладената му назад, платинено руса коса, не трябва да бъде подценяван.

Партията му е неразделна част от нидерландския парламент, откакто бе сформирана през 2006 г. Тя поддържа желязна дисциплина за разлика от много нидерландски популистки движения, които пламнаха и изгоряха.

„Той е най-дълго служилият депутат. Много е умен от гледна точка на тактиката, стил на дебат и реторика“. Депутатите му говорят само с негово разрешение и се придържат към партийната линия.

Той обедини и крайната десница, казва Де Ланге, като конкурентните партии прехвърлиха гласове към него в седмицата преди вота, докато се издигаше в социалистическите проучвания.

Вилдерс, който е от Фенло от южна Нидерландия, е израснал като римокатолик и се присъединява към VVD, като е избран за депутат през 1998 г. Той е наставлявал Рюте, преди да стане все по-радикален и да напусне партията заради решението ѝ да подкрепи присъединяването на Турция към ЕС.

Враждебността му към исляма е оформена от пътувания в Близкия изток като младеж и време, прекарано в кибуц в Израел.

Той казва, че мюсюлманските общества там са нетолерантни и несъвместими с нидерландските ценности. Застъпва се за забраната на Корана и строителството на джамии, заедно с имиграцията от мюсюлмански страни.

Embed from Getty Images

Протест в Амстердам срещу възхода на крайната десница след изборите в Нидерландия.

Позициите му предизвикаха смъртни заплахи и той и съпругата му живеят в защитена къща с осигурени от правителството охранители.

В интервю от кабинета си без прозорци в парламента през януари – полицията се опасяваше от нападение със снайпер, той казва за FT, че Нидерландия не може да се справи с толкова много мигранти.

„Дори хората, които не са съгласни с нас, когато става дума за имиграция, признават факта, че е неприемливо, че ние като нидерландци имаме лист с чакащи от 10 до дори 20 години за [социални] жилища, а търсещите убежище са с приоритет. Хората са гневни по много въпроси“.

Той описва исляма като „тоталитарна идеология“, казвайки, че хора, които са се обърнали към други религии, понякога са били убивани и твърди, че не мрази мюсюлманите.

„Ако бях... критикувал негативните аспекти на християнството и юдаизма, нямаше да изгубя личната си свобода от повече от 20 години“, казва той.

Той е почитател на Brexit и има снимка на Уинстън Чърчил на стената. Застъпва се за референдум за напускане на ЕС, но казва, че подкрепя норвежкия модел, оставайки в единния пазар.

„Демокрацията се нуждае от национална държава, национална идентичност и национален суверенитет“, казва той, твърдейки, че твърде много закони са направени в Брюксел. „Ти трябва да отговаряш за собствената си входна врата, за собствените си граници“.

Преди Вилдерс имаше прокремълски наклонности, срещайки се с официални лица по време на пътуване до Москва през 2018 г. във време, когато отношенията с Русия бяха замразени, след като нидерландски граждани загинаха, когато самолетът им беше свален от руски сепаратисти в Украйна. След руската инвазия в Украйна миналата година Вилдерс подкрепи Киев, въпреки че постави под въпрос колко военна подкрепа предоставя Нидерландия.

Ако Вилдерс не успее да състави правителство с него като министър-председател, Тимерманс ще получи втория опит, а Йешилгьоз-Зегериус - третия, за да се се опитат да съберат мнозинство.

Според Де Ланге Вилдерс може да предпочете да остане в парламента, да контролира групата си и да подкрепи Йешилгьоз-Зегериус или технократ като премиер.

„Той е непривлекателен вариант. Той е персона нон грата в много страни и има и въпрос за сигурността”, казва тя.

Опозиционните партии вярват, че участие във властта – с неговите неизбежни компромиси и предателство на обещанията – може да се окаже най-добрият начин да бъде неутрализиран.

През 2010 г. Вилдерс се съгласи да подкрепи правителството на малцинството на Рюте, но оттегли подкрепата си две години по-късно заради бюджетни съкращения.

„Да влезеш в правителството е като нова кола. След като влезеш, губиш половината от стойността“, иронизира служител от партия в излизащата коалиция. „Вилдерс би могъл да управлява – но не и без да разочарова своята много вярна база“.