След фиаското със закона за имиграцията Макрон осъзнава, че Франция е неуправляема

Президентът на Франция Еманюел Макрон едва сега осъзнава колко ще му бъде трудно да управлява Франция без абсолютно мнозинство в парламента.

Причината – в понеделник Националното събрание отхвърли неговия законопроект за имиграцията в драматично гласуване, което изненада правителството, пише Politico.

Поражението е още по-унизително от факта, че депутатите дори не обсъдиха текста, а го отхвърлиха при предварителния вот.

Сътресението предизвика шок сред политиците и предизвика опасения дали Франция изобщо е управляема.

„Това може да означава, че достигаме края на мандата на Макрон по-бързо от очакваното, че навлизаме в края на управлението на Еманюел Макрон. Той се изчерпва и ще му е все по-трудно да държи депутатите си под контрол“, коментира политическият анализатор Клое Морин.

Съмненията относно способността на Макрон да управлява Франция се засилват, откакто той на практика загуби парламентарните избори през 2023 г. Въпреки че неговата центристка коалиция остана най-голямата група в парламента, тя изгуби абсолютното си мнозинство, благодарение на което безпрепятствено приемаше ключови законови промени.

След като първоначално защитаваше идеята, че Франция ще научи изкуството на коалиционната политика, президентът започна да сключва ad hoc сделки с опозиционните консерватори Les Républicains. Правителството успя да постигне компромиси в някои консенсусни области, включително законодателството за повишаване на покупателната способност и борбата с безработицата.

В случаите, в които тези споразумения не проработиха, Макрон посягаше към „базуката“ и използваше противоречива конституционна маневра, която му позволява да заобиколи парламента. Така той въведе спорната пенсионна реформа.

Грандиозният провал около законопроекта за имиграцията обаче взриви метода му на управление.

Последиците от вота в понеделник ще се усетят широко. Опозиционните партии вече призовават за оставката на вътрешния министър Жералд Дарманен и нови избори.

Поражението на правителството в понеделник е шок за мнозина, тъй като то старателно подготвяше законопроекта за имиграцията в продължение на месеци. Гласуването на законопроекта беше отлагано няколко пъти, като всеки път повишаваше залозите за правителството на Макрон.

Законодателството има за цел да ускори депортирането на чужденци, извършили престъпления на френска земя, и включва мерки за легализиране на работници без документи в някои случаи. Надеждите на кабинета бяха, че то ще получи подкрепата на консерваторите и левите центристи.

Първоначалните дебати по текстовете обаче протекоха хаотично. Законодателството беше втвърдено на първо четене в Сената, който е доминиран от дясноцентристите, и след това смекчено, когато стигна до обсъждане в парламентарната комисия на Националното събрание.

Правителството се надяваше, че консерваторите ще бъдат принудени да гласуват в подкрепа на законопроекта, защото имиграцията е сред ключовите им цели. Правителството също така се надяваше, че крайнолявата "Франция без поклон" и крайнодясната "Национален сбор" ще се откажат от обединение срещу коалицията на Макрон. Тази тактика в крайна сметка се провали.

Гласуването „показва, че като се има предвид съставът на Националното събрание, е невъзможно да се постигне консенсус по толкова разделяща тема като имиграцията. Кабинетът допусна политическа грешка“, коментира Клое Морин.

За Еманюел Макрон това е грубо събуждане и жалко завръщане във вътрешната политика от международната висша дипломация.

В опит да се предпази от разстройство на управлението без ясно мнозинство той делегира най-вече ежедневния труд по управлението на правителството на своя министър-председател Елизабет Борн. Настоящата криза обаче не е от тези, които биха могли да се пренебрегнат с лека ръка.

Бившите президенти Шарл дьо Гол и Франсоа Митеран избраха да проведат нови избори, когато се сблъскаха с враждебни или неуправляеми парламенти по време на своите мандати.

Във вторник Макрон е казал на министрите, че гласуването не показва, че има „заместващо мнозинство“, според правителствен съветник, цитиран от AFP. Истината е, че с възхода на крайнодясната "Национален сбор" през последните месеци нито партията на Макрон "Възраждане", нито консерваторите, нито левицата искат нови избори.

Френският президент сега отчаяно търси начин да излезе от задънената улица. Съвместна парламентарна комисия, съставена от сенатори и депутати, е натоварена със задачата да намери компромис. Натискът върху Макрон обаче нараства.