Президентът сезира Конституционния съд заради промените в Конституцията

Държавният глава Румен Радев сезира днес Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на някои от промените в Конституцията, приети от Народното събрание в края на 2023 г., съобщават от пресцентъра на Президентството.

Според Радев разпоредбите, даващи право на хора с двойно гражданство да бъдат народни представители и министри, възможността със закон да се определят квалифицирани мнозинства за избора на ръководства на държавни органи, реда за назначаване на служебно правителство, както и разпоредбите, уреждащи срока на пълномощията на различните легислатури на Народното събрание, са противоконституционни.

Държавният глава оспорва и промените, които не изискват президентски указ при назначаване на председателите на върховните съдилища и главния прокурор. Според Радев измененията съдържат противоречия с други конституционни разпоредби.

„От една страна, Конституцията не следва да става жертва на прибързани посегателства от случайни парламентарни мнозинства, а да бъде изменяна при завишени процедурни изисквания за постигнат консенсус, при задълбочен дебат и обществено съзряване, че промените са необходими и не противоречат на собствените си мотиви. От друга страна, когато се пристъпва към ревизия, тя не може да има за резултат нарушаване на основните принципи на разделение и баланс на властите, на правовата държава и независимостта на съдебната власт, които гарантират установената форма на държавно управление и нейната надлежна промяна, поради което легитимно ограничават всеки орган, притежаващ власт да я изменя“, пише в искането на президента.

Според Радев с промените в Конституцията, без изрично да се изменя четиригодишният мандат на Народното събрание, което би било в правомощията на ВНС, на практика се редуцира.

„Не следва да бъдат пренебрегвани и опасностите от „наслагването“ на действащото и новоизбраното Народно събрание в периода от изборите до полагането на клетвата. До този ефект се стига въз основа на тълкуването на чл. 64, ал. 1 от Конституцията в Решение № 5 от 2001 г., според което изборът е акт на овластяване и „властническите правомощия на Народното събрание възникват от деня на избора“. При това положение пълномощията на досегашното Народно събрание няма да са прекратени, а с изборите ще бъде овластено новото Народно събрание“, пише Радев. 

„Конституцията може да бъде променена или с голямо политическо мнозинство и бързо (без срок между трите различни дни на гласуванията), или с по-малко политическо мнозинство, но по-бавно (с минимален срок от два месеца между различните дни на гласуванията)“, се посочва в мотивите на Румен Радев. 

„Спазването на процедурата за изменение на Основния закон и принципите, върху които е изградена структурата, устройството и функционирането на демократичната държава, са единственият начин, по който може да бъде зачитана решаващата роля на правото. Неспазването им говори че органът, овластен да създава правото, отрича неговата решаваща роля“, казва Радев.

Промените в основния закон бяха приети окончателно след три четения в пленарна зала на 20 декември чрез поименно гласуване, а една от основните цели на измененията беше отпадането на зависимостите в съдебната власт. С промените бяха ограничени и правомощията на президента при назначаване на служебно правителство, като вече за служебен премиер ще се избира между председателя на Народното събрание, председателя на Сметната палата или заместника му, управителя и подуправителя на БНБ, омбудсмана или неговия заместник.