Г. Вулджев: Отлагането на датата за еврозоната би било по-скоро добра новина

По всяка вероятност България няма да изпълни в срок инфлационния критерий за влизане в еврозоната, преди да излезе конвергентният доклад на Европейската комисия пролетта. Отлагането на фиксираната дата 1 януари 2025 г. би било по-скоро добра новина. Това коментира пред БНР икономистът Георги Вулджев от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП).

В момента имаме много голямо отклонение в критерия за инфлацията – около 4 процентни пункта, посочи той. (Според критерия за инфлацията трябва да сме на 1,5% разлика от трите страни в съюза с най-ниска инфлация, бел. ред.)

Икономистът определи като "видима промяна в тона" изявлението на премиера Николай Денков, че не сме се фиксирали в датата 1 януари 2025 година за еврозоната. Той изрази предположение, че от Европейската комисия и ЕЦБ са намекнали на нашето правителство за този обективен факт и са им попарили всякакви надежди за някакво изключение, защото това много дълго се тиражираше и съответно те започват да подготвят обществото.

"В един момент този валутен съюз, за да реши структурните проблеми, от които страда и за да не изостане като икономически блок на глобално ниво, ще трябва да вземе тежки решения – или да се федерализира, или да се върне към предишната изходна позиция - на множество плаващи национални валути. И двете си имат плюсове и минуси", коментира икономистът.

Все още управляващите не са свършили много работа за еврозоната, включително информационната кампания, посочи още икономистът. По думите му и до днес липсва докладът, обещан още 2022 г., който да представи на обществото плюсовете и минусите на еврозоната. "Къде е официалният доклад? Ще има ли такъв? Защо все още няма?", попита Вулджев.

"Парадоксално е това, че всяка година искаме да се присъединим към еврозоната, без да планираме добре. Много бързаме да претупаме… Ако правителството се фокусира върху разумна фискална политика, не само за дефицита, но и да не помпа инфлацията, без да се залагат дати, по-лесно ще върви процесът", каза икономистът. 

Относно състоянието на кредитния пазар у нас Вулджев отбеляза, че при домакинствата през 2023 г. се покачва темпът на растеж – той достига 24% на годишна база, по-високо от същия период на 2022 г., която е най-добрата за икономиката в последните пет години. Концентрацията е в жилищния сегмент, където трябва да се внимава, коментира той.

По думите му небанковото кредитиране се покачва, но над 80% от потребителите на такъв тип услуги не с вземали повече от три такива кредита, а над 90% успяват да ги изплащат, тоест няма задлъжняване, а хората ги избират заради гъвкавост и удобство, поясни икономистът.

Във връзка с имотния пазар Георги Вулджев каза, че това е "най-познатата и най-лесно достъпната инвестиция за българина", защото пазарът на труда остава в сравнително добро състояние, както и доходите.

"Имотите са най-достъпни като инвестиция за българите. Ние нямаме много развит капиталов пазар, акциите не са познати. В същото време банките имат страшно много ликвидност и търсят най-печелившия начин, по който да пласират тази ликвидност. Имотното кредитиране е такъв сегмент", коментира икономистът.