Как САЩ и Германия разменят ролите си по отношение на сигурността в Европа

В продължение на десетилетия американски служители пътуват до Европа, за да убеждават, дори да се карат на европейските си съюзници да харчат повече за отбрана, пише за Politico Иво Далдър, бивш постоянен представител на САЩ в НАТО, главен изпълнителен директор на Chicago Council on Global Affairs .

Далдър посочва, че и той има справедлив дял в това, „сблъсквайки се и призовавайки моите колеги от НАТО да направят повече“.

Нещата обаче се обръщат, смята той. Сега европейските лидери идват във Вашингтон, за да призоват американските служители - особено законодателите на Капитолийския хълм - да не се колебаят в подкрепата си за европейската сигурност.

Последният, който направи това, е германският канцлер Олаф Шолц, който посети за кратко столицата на САЩ, за да отправи специално послание: „Когато става въпрос за способността на Украйна да се защитава, подкрепата от САЩ е незаменима“.

Шолц има право да се притеснява. Несигурността относно ангажимента на Америка към Европа – а именно дали САЩ ще продължат да гарантират и поддържат глобалния ред, който е в основата на следвоенния успех на Германия, представлява дълбока промяна и предизвикателство за Берлин, както и за останалия свят.

Докато беше във Вашингтон, Шолц внимателно подбираше думите си. Неговото усилие беше по-скоро да убеди, отколкото да осъди – последното даже въобще не е в неговия стил, посочва Далдър. Още повече, че осъдителни думи не биха прозвучали добре от устата на лидер на държава, която сгреши за Русия и не инвестира достатъчно в собствената си защита дълги години.

Германия има много по-солидни причини да поиска от САЩ да изпълнят своята роля сега. Като основна заплаха за европейската сигурност империалистическите усилия на Русия в Украйна могат бързо да се превърнат в пряка заплаха за територията на НАТО. Всъщност според датския министър на отбраната Тролс Лунд Поулсен НАТО сега изчислява, че Русия може да атакува съюзническа страна след само три години.

Подобен ход не само ще засегне сигурността в Европа, но би имал последици и за САЩ.

Още след Втората световна война американците разбират, че тяхната сигурност и сигурността на Европа са неделими, както и че присъствието в Европа е най-добрият начин да се гарантира, че няма да има Трета световна война. Това разбиране е в основата на Северноатлантическия алианс, който отбелязва 75-тата си годишнина.

Успех на Русия в Украйна обаче би поставил всичко това под въпрос. Ето защо Русия не може и не трябва да успее и защо подкрепата на Украйна в нейната самоотбрана е толкова жизненоважна.

Шолц беше твърд по този въпрос във Вашингтон: „Неуспехът на Конгреса на САЩ да финансира продължаваща подкрепа ще подкопае способността на Украйна да се защити“, каза той. Т.е. Русия ще спечели, а всички останали биха загубили.

Шолц не просто има най-добрия аргумент на своя страна. Той направи фундаментален обрат относно политиката спрямо Русия, Украйна и европейската сигурност в по-широк план. Плюс това, той вече може да рекламира собствения принос на Германия като пример за подражание. Най-накрая дългогодишната увереност на Германия, че сигурността се основава на търговията и взаимозависимостта с потенциален противник изчезна.

Като страна например, която е внасяла повече от половината от потреблението си на природен газ от Русия преди пълномащабното нахлуване на Москва през 2022 г., този внос спада до нула до юни 2023 г. – въпреки факта, че цената за Германия е значителна.

Освен това за първи път от десетилетия Берлин приема отбраната сериозно.

Всичко започна с речта на Шолц на 27 февруари 2022 г., която обяви „Zeitenwende“ на страната – нейната историческа точка. Като призна, че сигурността зависи от силната отбрана, Шолц се ангажира да похарчи 100 млрд. евро за закупуване на ново оборудване и да постигне целта на НАТО за изразходване на 2% от БВП за отбрана.

Преодоляването на бюрократичната инерция за изпълнението на този ангажимент беше трудно, но Берлин все пак ще изпълни целта на НАТО за разходите за отбрана тази година. Това играе ключова роля за укрепването на усилията на НАТО за отбрана и възпиране, включително разполагането на отряд в Литва от следващата година.

Освен това Германия се превърна в най-големия поддръжник на Украйна в Европа – страната е изпратила повече военна и икономическа помощ от която и да било друга държава в региона. Като към това се добави помощта от Европейския съюз (ЕС), картината става по-ярка.

Ако се гледа размерът на помощта спрямо БВП обаче, всяка европейска страна е изпратила повече помощ от САЩ. Помощта на Германия е 0,9% от БВП, което е почти три пъти повече от тази, отпусната от Вашингтон.

Нищо от това обаче не е от значение на фона на американския дебат за подкрепата на Украйна, който е дълбоко затънал във вътрешната политика и е малко вероятно да бъде повлиян от аргументи на здравия разум или неоспорими факти. Така че – без значение колко се харесва или не се харесва на Германия, Берлин поема много по-централна роля, когато става дума за бъдещата сигурност на Европа, отколкото мнозина могат да осъзнаят, вкл. и повече от това, което германското население е готово да подкрепи.

Сега Германия трябва да надгради тази реалност, поеме лидерската роля, която основната ѝ икономическа и политическа мощ предполага, че може и трябва да поеме. Единственият въпрос е дали Германия ще направи крачката, с която ще накара и другите страни в Европа и извън Европа да започнат да запълват празнотата, която отстъпващият Вашингтон заплашва да остави след себе си.