Беларусите отиват на парламентарни избори, но всъщност нямат никакъв избор

Икономика, свързана с Русия и Китай

Подкрепата на Лукашенко за войната на Русия в Украйна превърна Беларус в мишена на западните санкции. Беларуските сили не участват пряко в нахлуването, но режимът в страната позволи на Русия да разположи войски и техника на територията на страната и да навлезе оттам в Украйна - възможно най-краткият път до Киев по земя.

Лукашенко се среща редовно с руския си колега Владимир Путин и редовно се противопоставя на въображаемите заговори на НАТО за „дестабилизиране“ на страната.

Санкциите отслабиха икономиката на Беларус – брутният вътрешен продукт (БВП) се сви с 4,7 на сто през 2022 г., и преориентираха търговията от Европа към Русия и Китай. Това донякъде възстанови спадовете. Виенският институт за международни икономически изследвания (wiiw) предупреждава обаче, че последните месеци на 2023 г. предполагат, че възстановяването вероятно е приключило и че през 2024 г. се очаква по-слаб растеж. Ако процесът на успешно преориентиране към нови пазари продължи, икономическият растеж може да се ускори до известна степен през следващите години, но ще остане скромен, смятат икономистите.

Лукашенко обвърза близкото бъдеще на страната си с Русия и перспективата за подновена икономическа интеграция с европейските съседи на Беларус не се обсъжда в момента. Това прави несигурни и перспективите за дългосрочен растеж.

„Фарс, цирк“

Парламентарните избори, които трябва да се проведат на 25 февруари, няма да променят ни най-малко сегашния изолационистки курс, следван от Беларус. Докато беларусите на теория ще могат да гласуват за кандидати от четири партии, партията „Белая Рус“ (създадена през 2007 г. с единствената цел да подкрепи Лукашенко) отново ще спечели здраво мнозинство.

Трите други партии, които се състезават на изборите (Комунистическата партия на Беларус, Републиканската партия на труда и социалната справедливост и Либерално-демократическата партия) са лоялни на Александър Лукашенко и ще си разпределят по някое и друго място в парламента. Това ще позволи на диктатора да изтъкне, че в страната са се провели честни и свободни избори.

„Беларуският парламент не е нищо друго освен фарс, цирк. Режимът говори за избори, но те нямат нищо общо с демокрацията“, коментира Цихановска наскоро.

Лукашенко със сигурност няма да рискува някой да провали внимателно хореографирания вот. Независими наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество (ОССЕ) няма да бъдат допуснати да наблюдават изборите, а през последните седмици нова вълна от арести доведе до затварянето на потенциални нарушители на статуквото.

На 20 февруари Лукашенко предупреди, че представителите на опозицията в изгнание планира да дестабилизира страната в деня на изборите. „Техните ръководители от чуждестранните специални служби работят по такива сценарии“, коментира той пред висши служители по сигурността, като твърди, че една от възможностите е „държавен преврат по време на тази предизборна кампания“. Според него „те ще използват настоящата предизборна кампания като репетиция и начален етап, за да се подготвят за държавен преврат по време на президентските избори през 2025 г.“

Лукашенко изтъква и трето средство за потенциална „дестабилизация“ – мека сила. „Някои инструменти на меката сила са забранени в Беларус“, допълва Лукашенко, като дава като примери „антибеларуски фондации“ и „така наречените правозащитни групи“. Според него те ще продължат да се опитват „да влияят на емоционално уязвимите хора чрез социални медии и месинджъри, за да разработят нови канали за комуникация и контрол над масите“.

„Разпродадоха родината си, парите им свършват. Животът в Европа е скъп. Следователно [опозицията] ще стигне до всичко [за да организира държавен преврат]“, коментира Лукашенко.

Много от беларусите, които от страх от репресии неохотно ще гласуват на 25 февруари за кандидати, одобрени от Лукашенко, несъмнено биха искали това да е истина.