Южна Европа трябва да надгради върху икономическия си растеж

Скорошният изблик на растеж в Южна Европа съживява надеждите за по-бързо сближаване между традиционно слабите средиземноморски икономики на еврозоната и нейните индустриални двигатели на север, пише Financial Times в редакционен коментар. Средният растеж на Португалия, Италия, Гърция и Испания изпревари този в Германия – най-голямата икономика в блока – с около 5 процента след 2017 г. Заедно те са добавили над 200 милиарда евро към брутния си вътрешен продукт в реално изражение.

Това е добре дошло развитие за еврозоната. След финансовия срив през 2008 г. южните икономики претърпяха банкови кризи и такива с държавния дълг, а някои се нуждаеха от големи спасителни пакети. Последвалото фискално свиване ограничи допълнително техните икономики. Скорошният растеж помага да се компенсират загубените позиции. Той също така подкрепя икономическото представяне на еврозоната като цяло, тъй като тя е изправена пред конкуренция от САЩ и Китай.

Растежът в периферна Европа идва и на фона на положителни икономически реформи. След повече от десетилетие, миналата година агенциите за кредитен рейтинг върнаха облигациите на Гърция до „инвестиционен клас“ след подобрения във фискалното ѝ управление. Испания направи реформи на пазара на труда, които спомогнаха за намаляване на несигурните трудови договори. Експортните показатели на южните държави и разходите за труд на единица продукция също се подобриха.

Но има въпроси относно това колко устойчив е скорошният икономически растеж на периферията. Първо, той беше подкрепен от големи капиталови инвестиции от фонда на ЕС за възстановяване на стойност 800 милиарда евро. Грантовете и заемите по неговия Механизъм за възстановяване и устойчивост бяха насочени към южните икономики, като на някои беше разпределена подкрепа на стойност над 10 процента от техния брутен вътрешен продукт с продължителност до 2026 г.

Второ, част от скорошната сила на средиземноморските страни идва от временни фактори, включително възстановяване на туризма след премахването на пандемичните ограничения. Растежът на Италия беше подкрепен и от разхлабената фискална политика, особено от големите данъчни стимули, които подкрепиха строителството. Миналата година бюджетният ѝ дефицит беше 7,2 на сто от БВП.

Силното представяне на еврозоната дойде на фона на отслабването на северните икономики. По-експортно ориентираната икономика на Германия беше засегната по-силно от пандемията, скока на цените на природния газ след нахлуването на Русия в Украйна и нарастващото напрежение в световната търговия. Тази година темповете на растеж на БВП на Германия, Холандия и Австрия се очаква да бъдат под тези на всяка от четирите южни икономики, според прогнозите на Европейската комисия. Очаква се Франция да расте малко по-бързо от Италия.

Общата картина в еврозоната остава такава на големи различия в БВП на глава от населението между севера и юга. Това, от което се нуждае валутният съюз, е устойчиво по-висок растеж в средиземноморските държави, заедно с възстановяване на север. Всъщност, ако германската икономика остане слаба, това ще подкопае търговията и инвестициите в еврозоната. Берлин трябва да продължи усилията си за модернизиране на своя икономическия модел. Междувременно южните страни трябва да ускорят структурните реформи, включително за подобряване ефективността в публичния сектор, конкуренцията в частния и на иновациите, както и да гарантират, че оставащите фондове на ЕС за възстановяване се използват ефективно. Наскоро италианските власти съобщиха, че са извършили арести и конфискували активи на стойност около 600 милиона евро като част от предполагаема измама, свързана с фонда.

Но националните реформи имат ограничен потенциал. Важни инициативи в подкрепа на растежа в цялата еврозона ще трябва да дойдат от по-ефективно координираната обща икономическа политика. Например, един истински банков съюз и такъв на капиталовите пазари би подпомогнал потока на инвестиции и спестявания между севера и юга. По-нататъшните усилия за интегриране на енергийните мрежи, подобряването устойчивостта на веригата за доставки и стимулирането на цифровите и екологични инвестиции също ще подкрепят конкурентоспособността.

Скорошните икономически резултати на Южна Европа сега трябва да се надградят, както за да се консолидира собственото ѝ излизане от дълъг период на слаб растеж, така и за да се подобрят дългосрочните перспективи на еврозоната като цяло. Това ще изисква северът и югът да работят заедно, завършва британското издание.