Франция може да предизвика следващата криза в еврозоната

„Нашата Европа не е безсмъртна, тя може да умре“, предупреди Еманюел Макрон в края на април. Кой да знаеше, че само няколко седмици по-късно президентът на Франция ще се заеме да докаже своята теза, като свика предсрочни избори, които заплашват да вкарат целия Европейски съюз в потенциално фатална криза, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Ракмън.

В момента световното внимание е насочено към политическите драми във Франция. Първият тур на гласуването ще се проведе на 30 юни. Крайнодесният Национален сбор (RN) в момента води в социологическите проучвания, а Новият народен фронт, коалиция, доминирана от крайната левица, е на второ място.

Парламент, доминиран от политическите крайности, би потопил Франция в период на продължителна нестабилност (в най-добрия случай). В най-лошия това би довело до приемането на прахоснически и националистически политики, които бързо биха провокирали икономическа и социална криза във Франция.

Сривът на Франция бързо ще се превърне в проблем на ЕС. Ще има два основни трансмисионни механизма. Първият е фискален. Вторият е дипломатически.

Франция е във финансов хаос. Държавният дълг е 110% от БВП, като сегашното правителство отчете бюджетен дефицит от 5,5% миналата година. Както крайната десница, така и крайната левица се ангажират с големи увеличения на разходите и намаляване на данъците, което би надуло дълга и дефицита, като същевременно наруши правилата на ЕС.

Финансовият министър Бруно льо Мер предупреди, че победата на която и да е от крайните партии може да доведе до дългова криза във Франция и надзор над финансите на страната от страна на МВФ или Европейската комисия. Льо Мер посочи реакцията на „минибюджета" на краткото правителство на Лиз Тръс във Великобритания, за да подчертае колко бързо пазарите могат да се обърнат срещу финансово безразсъдна държава.

В действителност една френска фискална криза може да бъде по-лоша от опита на Великобритания с Лиз Тръс. В Обединеното кралство имаше механизъм за бързото уволнение на Тръс и за възстановяване на рационалното управление. Тази задача би била много по-трудна във Франция, където крайната десница и крайната левица имат добре установени ръководства без предпазливи, базирани на реалността политици около тях.

Второто голямо усложнение е, че Франция е една от 20-те страни, които използват единната европейска валута.

Какво ще се случи, ако рисковата премия по френските облигации скочи? ЕС вече има механизми да се намеси чрез покупки на облигации. Но дали Брюксел и Берлин ще се съгласят с подобен ход, ако кризата е провокирана от нефинансирани френски обещания за разходи? В момента германското правителство се опитва да намери спестявания от милиарди долари в собствения си национален бюджет. Защо ще подкрепя спасителна програма за разточителната Франция?

Крайната десница и крайната левица във Франция също така са дълбоко евроскептични – и вече се оплакват от диктата на Брюксел и изразяват враждебност към Германия. В изборната платформа на RN се говори за „дълбоко и непреодолимо разминаване“ между мирогледите на Франция и Германия. Джордан Бардела, който вероятно ще бъде кандидатът на RN за министър-председател, наскоро заплаши да намали вноската на Франция в бюджета на ЕС с 2-3 милиарда евро годишно.

По време на гръцката дългова криза, която продължи почти едно десетилетие, неподчинението спрямо ЕС от страна на Атина в крайна сметка беше преодоляно от заплахата Гърция да бъде изключена от еврозоната – ход, който би унищожил стойността на гръцките спестявания. Но изключването на Франция от еврозоната - или самия ЕС - е почти немислимо. Целият европейски проект е изграден около френско-германската ос от 50-те години на миналия век.

Много по-вероятно е Франция да остане в ЕС и единната валута, но да действа като подриващ фактор. Това би разрушило европейското сближаване и стабилността във време, когато ЕС се опитва да бъде единен на фона на заплахата от Русия.

Освен ако Макрон не подаде оставка (което изглежда малко вероятно), той ще продължи да представлява Франция на международни срещи на високо равнище и тези на ЕС. Но, ако изключим промяна в електоралните нагласи в последния момент, френският президент вероятно ще излезе от тези избори със сериозно накърнен статут. Някои от европейските колеги на Макрон може тихичко да злорадстват. Но цялостното въздействие върху Европа на една отслабена и гневна Франция би било много негативно.

Първоначалните инстинкти на RN биха били да се изправи срещу Брюксел в името на френския суверенитет. Но лидерите на крайната десница показаха известно разбиране през последните години, че твърдият евроскептицизъм може да изплаши и отчужди избирателите и пазарите. След като загуби президентските избори през 2017 г., RN тихо се отказа от говоренето си за напускане на еврозоната.

Една икономическа криза – съчетана с конфронтация с Брюксел и Берлин – може да накара RN да се откаже от своите националистически и конфронтационни инстинкти. Или пък управленската реалност може да тласне партията към разбирателство с ЕС.

По-възрастните могат да си спомнят икономическата криза във Франция в началото на 80-те години, когато едно социалистическо правителство се опита да наложи радикален, ляв дневен ред. Тази криза в крайна сметка доведе до възхода на Жак Делор, първо като френски финансов министър, а след това като президент на Европейската комисия. В Брюксел Делор тласна драматичния напредък в европейската интеграция и пускането на единната валута.

Историята едва ли ще се повтори по съвсем същия начин. Но десетилетният опит показва, че е грешка да се залага срещу способността на ЕС да преодолява смъртоносни заплахи, завършва Ракмън.