Боливия - страната на превратите

Превратите в Южна Америка не са новина

Южна Америка е преживяла множество преврати и опити за преврати в съвременната си история. Тези събития често произтичат от дълбоко вкоренени проблеми, като икономическа нестабилност, социално неравенство и политическа корупция, според FirstPost.com. В Чили, Аржентина, Бразилия и Перу през XX век бяха осъществени военни преврати, довели до дългогодишно авторитарно управление, последствията от което отеква в икономиките и досега.

Изданието обобщава част от превратите и опитите за преврати в различни страни от Южна Америка през последните над 80 години.

В Аржентина през 1943 г. преврат сваля президента Рамон Кастийо, с което се слага край на „Позорното десетилетие“. Военната намеса има за цел да попречи на Кастийо да манипулира изборите и води до възхода на Хуан Доминго Перон.

През 1955 г. е осъществен преврат срещу самия Перон заради недоволството от все по-авторитарното му управление и икономическите затруднения. След това идва период на редуване на военни и цивилни правителства на власт. През 1962 г. военните свалят президента Артуро Фрондизи след неговото противоречиво решение да допусне перонистки кандидати на изборите. През 1966 г. президентът Артуро Умберто Илия е свален от военните, което води до създаването на „Аржентинската революция“ - период, белязан от опити за модернизиране и стабилизиране на икономиката, но също така характеризиращ се с политически репресии.

През 1976 г. преврат сваля Изабел Перон и с това се поставя началото на процеса на национална реорганизация, брутална военна диктатура и т.нар. Мръсна война срещу политически дисиденти.

В Бразилия през 1964 г. военните свалят от власт президента Жоао Гулар поради опасения от комунистическо влияние. Това поставя началото на военна диктатура, която продължава до 1985 г.

През 1924 г. военната хунта принуждава президента на Чили Артуро Алесандри да подаде оставка, с което се поставя началото на период на военно влияние в политиката. През 1973 г. генерал Аугусто Пиночет ръководи преврат, който сваля президента Салвадор Алиенде. Военната диктатура продължава до 1990 г.

В Колумбия през 1953 г. генерал Генерал Густаво Рохас Пиния сваля от власт президента Лауреано Гомес с обещание да възстанови реда и да се справи със социалните проблеми. Режимът му обаче е силно авторитарен и той е свален през 1957 г.

През 1963 г. в Еквадор военна хунта сваля президента Карлос Хулио Аросемена Монрой заради лявата му политика. Хунтата управлява до 1966 г. През 1972 г. генерал Гийермо Родригес Лара сваля от власт президента Хосе Мария Веласко Ибара с цел прилагане на популистки и националистически политики. През 2000 г. коалиция от военни офицери и местни групи сваля президента Джамил Махуад поради икономическата криза и корупцията. Вицепрезидентът Густаво Нобоа го наследи с цел възстановяване на стабилността.

Страната в момента се бори със силното влияние на наркокартелите.

В Парагвай генерал Алфредо Щроснер идва на власт с преврат през 1954 г., налага политически репресии и през 1989 г. е свален от генерал Андрес Родригес. Това събитие бележи началото на прехода на Парагвай към демокрация.

В Перу пред 1962 г. е осъществен военен преврат за свалянето на президента Мануел Прадо. Хунтата прехвърля властта на цивилно правителство през 1963 г. През 1968 г. има нов преврат, като се поставя началото на режим, който се фокусира върху аграрната реформа и национализацията на ключови индустрии. Лидерът на преврата Хуан Веласко Алварадо е отстранен през 1975 г. През 1992 г. президентът на Перу Алберто Фухимори разпуска Конгреса и приема диктаторски правомощия. Съвсем наскоро, в края на 2022 г., преди гласуването на импийчмънт от Конгреса, президентът Педро Кастийо се опита да разпусне правителството и да завземе властта. Опитът му е неуспешен и той е арестуван.

В Уругвай през 1973 г. президентът Хуан Мария Бордабери с военна подкрепа разпуска парламента и установява гражданско-военна диктатура.

Във Венецуела Октомврийската революция през 1945 г., водена от цивилно-военен съюз, сваля президента Исаяс Медина Ангарита с цел установяване на демократично правителство. През 1948 г. военните свалят президента Ромуло Гайегос. Следва десетилетие на военно управление под ръководството на Маркос Перес Хименес.

През 1992 г. има два неуспешни опита за преврат в страната, водени от подполковник Уго Чавес срещу президента Карлос Андрес Перес. Това издигна профила на Чавес и той беше избран за президент през 1998 г. През 2002 г. има опит за преврат и срещу него, но той успява да управлява на фона на политически боричкания до 2013 г., когато умира.