Как да се оправи Великобритания?

Ето лошата новина: ще е необходимо повече от смяна на правителството, за да се излекува това, от което боледува Великобритания, пише колумнистът на Financial Times Тим Харфърд.

Симптомите са досадно познати, но си струва да бъдат обобщени. Списъците с чакащи за лечение от Националната здравна служба (NHS) скочиха над 7,5 милиона, от 4,2 милиона през 2019 г. и 2,5 милиона през 2010 г. Затворите са със запълнен капацитет, а съдебната система отдавна го надхвърля. Финансирането от местните власти е ограничено от години, с очевиден ефект върху местните услуги като социални грижи, библиотеки и центрове за отдих.

Очевидното обяснение за всичко това е, че в продължение на 14 години консервативните правителства намаляваха данъците, предпочитайки да доверят на гражданите собствените им пари, дори ако това ерозира публичната сфера. Но не това се случи.

Въпреки че номинално данъците върху доходите са ниски, като съотношение към националния доход общата данъчна тежест е близо до най-високото ниво от 40-те години на миналия век, докато Обединеното кралство продължава да взема заеми и да добавя към най-голямото дългове бреме в паметта на съвременниците. Накратко, ние харчим повече от всякога и някак си получаваме по-малко от всякога срещу това. Това са симптомите.

Причината също е позната: производителността е в застой от 2008 г. Тя е стойността, която средностатистическият работник произвежда за един час работа. Производителността означава да получавате повече за по-малко, като в продължение на десетилетия ние можехме да очакваме, че жизненият стандарт - както по отношение на обществените услуги, на които се радваме, така и по отношение на парите, които ние самите можем да харчим - постепенно ще се подобрява.

Последните 16 години бяха различни. „Реалните заплати са приблизително на същото ниво, както през 2007 г.“, посочват Ана Валеро и Джон ван Ринен от Центъра за икономическо представяне на Лондонското училище по икономика (LSE).

Защо производителността е толкова слаба? Има няколко причини, някои по-лесни за отстраняване от други. Финансово-ориентираната икономика на Обединеното кралство пострада от финансовата криза от 2008 г. Регионалното неравенство е голямо и това не е само история за „изоставените“ малки градове, а големи такива като Манчестър и Бирмингам, които не достигат потенциала на големите вторични градове в Европа, като Барселона, Франкфурт и Тулуза.

Образователната система предлага малко на младите хора, които не търсят елитна диплома. Продължаващото десетилетия нежелание да се строят достатъчно къщи означава, че домовете са стари, тесни, лошо изолирани и болезнено скъпи, но също така вреди на производителността. Това е така, защото е непосилно скъпо да предприемете една от най-простите и основни стъпки в търсене на по-добър живот, а именно - да се преместите на място с по-динамична икономика от това, на което сте израснали.

И накрая, имаше десетилетия на недостатъчно инвестиране, което е още по-фрапиращо в частния сектор, отколкото в публичния, но е еднакво негативно. „Практически цялата разлика в производителността с Франция се обяснява с това, че френските работници имат повече капитал, с който да работят“, заяви Resolution Foundation в миналогодишния епичен доклад „Спиране на стагнацията“.

Инвестирането означава да се гледа дългосрочно, да се жертва потреблението днес в търсене на по-висок жизнен стандарт утре. Обединеното кралство приоритизираше  днешния ден в продължение на 40 години и сега страдаме от последствията.

И така, какво да се направи? Два хазартни политически хода се провалиха. Първият, Brexit, срина бизнес инвестициите и усложни всички видове търговия и пътувания, които някога бяха прости. Независимата Служба за бюджетна отговорност (OBR) изчислява, че Brexit е на път да намали с 4% икономическия потенциал на Обединеното кралство през следващите няколко години.

Вторият, опитът на Лиз Тръс да даде тласък на растежа с нефинансирано намаляване на данъците, се провали в рамките на дни. След като диагностицирала правилно болестта, тя вероятно предписа грешното лекарство. Никога няма да разберем със сигурност, защото нейното поведение беше толкова непохватно, че пациентът се разбунтува. Най-доброто нещо, което може да се каже за краткото премиерство на Тръс е, че нейните политики бяха много по-лесни за обръщане, отколкото Brexit.

Да се ​​изброят проблемите с британската икономика означава да се видят трудностите при тяхното отстраняване, но има известна надежда. Дългообещаваната реформа на планирането може да отключи огромно увеличение на инвестициите, производителността и най-вече достъпността при всекидневния живот. Една проста, но радикална идея, предложена от Центъра за градовете, е застрояването на зеления пояс в рамките на половин миля от съществуващите гари и спирки, като същевременно се защитава чувствителната земя. По-малко от 2 процента от зеления пояс ще бъдат засегнати, но ще бъдат построени повече от 2 милиона устойчиви домове.

Приближаването до митническия съюз на ЕС и единния пазар би било полезна първа стъпка към евентуално премахване на щетите от Brexit. Данъчната система остава пълна с вратички и абсурди. По-логични и по-ефективни данъци биха събрали повече пари, като същевременно причиняват по-малко икономически щети.

А с малко късмет едно сериозна спирачка за икономиката на Обединеното кралство ще бъде премахната от новото правителство, а именно - намаляването на несигурността. Без съмнение ще има още шокове, но може би няма да са по-лоши от Brexit, Тръмп, ковида, войната в Украйна и текучеството на министър-председатели, всеки със собствена визия за това какво трябва да се направи. При по-малко несигурност със сигурност можем да се надяваме на повече бизнес инвестиции.

Следващото правителство е изправено пред огромно предизвикателство. Стабилизирането на кораба би било добро начало, завършва Харфърд.