Владимир Путин се страхува от "Мишка"

Може никога да не достигне прочутия статут на „Ние“ на Евгений Замятин или „Майстора и Маргарита“ на Михаил Булгаков, но подобно на тези сатирични шедьоври от 20-ти век, романът за зомби апокалипсис в Москва предизвика гнева на руската цензура. В знак на засилващите се репресии срещу творчеството при Владимир Путин, прокурорите поискаха книгата „Мишка“ на Иван Филипов да бъде изтеглена от продажба в Русия на основание, че застрашава обществения ред, пише редакторът за Европа на Financial Times Тони Барбър.

Книгата разказва историята на заразен гризач, който бяга от научен институт, където експерти разработват серум за удължаване живота на руския президент Владимир Путин. В настъпилия хаос повечето жители на Москва се превръщат в зомбита, които се държат като мишки. Това е забавно повествование и, като критика на съвременното руско общество, е под стандартите, зададени от по-тежки произведения, като романа „Забвение“ на Сергей Лебедев, публикуван през 2011 г.

Властите обаче очевидно искаха да хванат „Мишка“ в своя капан - и Филипов може би е имал предчувствие какво предстои, пише Барбър. Журналист и изследовател, той се разграничава от Кремъл след пълномащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г. и се мести в чужбина. През април той беше определен за „чуждестранен агент“ – етикет, приложен към противниците на Путин, който има конотации със шпионаж и държавна измяна.

Грехът на Филипов беше използването на социалната мрежа Telegram като платформа за критичен анализ на пороя от военни коментари и пропаганда, които се появяват в каналите на сайта. Собственият му канал се нарича „На Zzzzzападния фронт нищо ново“. Това е намигване към антивоенния роман на Ерих Мария Ремарк от 1929 г. с такова заглавие, както и към символа „Z“ на милитаристичния национализъм, който се разгърна в Русия по време на войната срещу Украйна.

Въпреки че беше предсказуем, ходът на прокурорите срещу „Мишка“ е показателен и за стесняващото се пространство за свобода на словото при Путин, като същевременно предлага възможност да се сравнят днешните условия с тези в предишните руски политически системи. В годините непосредствено след поемането на властта от Путин през 1999-2000 г. руските автори бяха оставени на мира. Кремъл гледаше на литературата като на незначителен дразнител, а не като на сериозна заплаха, възприемайки мнението, че повечето руснаци формират политическите си възгледи под влиянието на телевизията, а по-късно и на интернет - медиите, които Москва държи под по-строго наблюдение или контрол.

Всичко това се промени, особено след нахлуването в Украйна и съпътстващата го милитаризация на руското общество и икономика. Преди три месеца московски съд разпореди ареста на Михаил Зигар, бивш главен редактор на телевизия "Дъжд", по обвинения в разпространение на "фалшиви новини" за руските въоръжени сили. За щастие на Зигар, той сега живее в чужбина – както и Григорий Чхартишвили, писател на детективски романи, пишещ под псевдонима Борис Акунин, който миналата година също беше поставен в официален списък на „терористи и екстремисти“.

Цензурата и репресиите сега са на нива, наподобяващи тези след Сталин в края на 50-те и 60-те години на миналия век. В онази епоха Михаил Суслов, идеолог на Кремъл, казал на Василий Гросман, че неговият епичен роман „Живот и съдба“ е толкова подривен, че ще остане непубликуван у дома в продължение на 200 години. „Доктор Живаго“ на Борис Пастернак беше забранен заради не толкова положителното описание на болшевишката революция. И двата романа бяха публикувани в Съветския съюз в края на 80-те години, по време на гласността при Михаил Горбачов.

Официалната атака срещу „Мишка“ не е първият случай в историята на руската литература, когато животни носят проблеми на автор. В роман за Втората световна война Анатолий Кузнецов описва навлизането на нацистките сили в Киев през 1941 г. и включва параграф за големия размер на немските коне. Цензурата заявила, че Кузнецов уронва авторитета на руските коне, завършва Барбър.