Вече никой не знае къде са "червените линии" на Кремъл - и дали не са преминати

От десетилетия се смята, че държавите, които притежават ядрени оръжия, до голяма степен са защитени от атаки и дори много по-малки държави като Иран, Израел и Северна Корея се стремят към такива оръжия, разчитайки на това неписано правило, за да се защитят от съседите си. Оказа се обаче, че и това правило има изключения - на 6 август Украйна стана първата държава, прекрачила червените линии и навлязла на територията на ядрена държава, пише The Wall Street Journal.

Това е и първото настъпление на руска територия след Втората световна война насам. Вече три седмици украинските военни държат под контрол 1300 кв. км и повече от 100 населени места в Русия. За много анализатори това е изненадващ обрат, посочва изданието и припомня някои ескалации по границите на държави с ядрени оръжия, но като цяло такова мащабно настъпление се случва за първи път.

За анализатори, цитирани от WSJ, липсата на реакция сега може да означава едно - вече никой не знае къде са "червените линии" на Русия и в един момент може да се окаже, че са преминати още преди месеци. Бившият преговорящ за оръжейния контрол между Запада и СССР, а по-късно и Русия Николай Соколов коментира, че руският президент Владимир Путин разглежда заплахата към своя режим като заплаха за суверенитета на Русия. Соколов днес съветва западни военни анализатори и експерти.

Именно страхът от преминаването на "червените линии" на Русия е водещо в стратегията на САЩ и президента Джо Байдън по отношение на Украйна. Целта е да няма директен сблъсък между НАТО и Русия. По тази причина се бавеха доставките на модерни оръжия, а след това и на танкове и изтребители. В същото време Киев се опитваше всячески да докаже на Запада, че границите на Кремъл са всъщност доста гъвкави.

И това е една от причините за Курската операция, посочва още WSJ. Сега настъплението там се забавя, но Украйна продължава да държи инициативата на този фронт.

Всъщност Москва периодично заплашваше Запада с възможна реакция на "провокации", в съзвучие със своята ядрена доктрина. А тя предвижда четири сценария, при които е допустимо използването на ядрено оръжие. Сред тях са сигурни данни за изпращане на ядрени ракети към територията на Русия, данни за готвено настъпление или настъпление от друга ядрена сила, както и заплаха за териториалната цялост, включително и от неядрена сила.

На 1 септември зам.-министърът на външните работи Сергей Рябков коментира, че Москва обмисля обновяване на своята стратегия, но съвсем мъгляво - заради медийна публикация, че САЩ са обновили своята ядрена доктрина, а и без да дава някакви конкретни дати кога ще бъде направена или представена промяната.

Отговор на настъплението в Курска област не се коментира и от редица висши чиновници в Кремъл, които заплашваха с ядрени удари по територията на цяла Европа още в първите месеци на войната - например бившият ръководител на "Ростех" Дмитрий Рогозин или бившият президент Дмитрий Медведев, който в момента е заместник-председател на Съвета за сигурност.

Единственото, което предприема Русия досега по отношение на настъплението в Курска област, е "отмъщение", както бяха представени най-масовите ракетни удари досега над Украйна - на 26 и 27 август. Украинските системи за противовъздушна отбрана (ПВО) успяха да се справят с повечето от тях. Засега обаче Киев не може да противодейства на управляемите авиационни бомби - модернизирани от времето на Втората световна война и нанасящи значителни разрушения, и заради тях настоява за пресичането на още една "червена линия". А именно възможността да нанася удари по цели на територията на Русия със западни ракети.

През миналата седмица министърът на отбраната на Украйна Рустем Умеров беше на посещение във Вашингтон и според медийни публикации е носил списък на желаните цели, които могат да бъдат ударени с ракетите ATACMAS и Storm Shadow. Предстои да видим дали този списък ще бъде съгласуван.