2025 г. може да се окаже още по-трудна за Макрон от настоящата

Франция приключва годината с два парламентарни вода, четири правителства и растящи нива на бюджетен дефицит, оставяйки страната в безпрецедентна политическа и финансова нестабилност, като перспективите за 2025 г. не изглеждат по-оптимистични, пише Euroactiv.

Париж беше домакин на летните Олимпийските игри, катедралата Нотр Дам отново отвори врати, а 80-ата годишнина от десанта в Нормандия от Втората световна война през юни отбеляза дипломатически преврат. Около 25 световни лидери присъстваха на последното събитие, което обедини нацията около историческия момент.

В края на тази година обаче равносметката чертая мрачна картина: разгръщащата се политическа криза е безпрецедентна по мащаб, значимост и отражение на сцената на Европейския съюз (ЕС).

Силите на президента на Франция Еманюел Макрон — и целият европейски център — претърпяха значителен удар на изборите за Европейски парламент, докато крайнодясната партия „Национален сбор“  спечели историческите 34% от гласовете.

Последвалите предсрочни парламентарни избори показаха, че подкрепата за централната коалиция, оглавявана от президента, се сви със 70% в сравнение с 2017 г., от 314 места на 93 в парламента.

Политическият нокдаун за Макрон е съчетан с непрекъснато нарастващи нива на дълг и дефицит, които Европейската комисия (ЕК) сметна за достатъчно катастрофални, за да започне процедура за прекомерен дефицит.

Усилията на вече бившия премиер Мишел Барние да поправи публичните финанси бяха посрещнати с вот на недоверие, който доведе до първия колапс на правителството от 1962 г. насам.

Макар Олимпийските игри да бяха глътка свеж въздух в контекста на политическо объркване и умора – вълнението отдавна утихна.

Някой каза ли нестабилност?

Въпреки че 2025 г. може да представлява ново начало, от гледна точка на днешните резултати е малко вероятно да има съществено подобрение на вътрешнополитическия пейзаж.

Четвъртото правителство на Франция беше съставено в края на тази година, но остава неясно дали може да издържи на парламентарен контрол за по-дълго от кабинета на Барние.

То може да не оцелее след преговорите за новия законопроект за бюджета, чието приемане беше отложено за февруари. Съкращенията на разходите с 60 млрд. евро и повишенията на данъците в основата на проекта на Барние, целящи да намалят нивата на дефицита до 5% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Франция през 2025 г., вероятно ще бъдат свити, за да станат политически приемливи.

Това обаче ще повдигне въпроси относно надеждността на ангажимента на Франция да премине под летвата от 3% до 2029 г. Очакваната цифра за 2025 г. досега е 6%, един от най-лошите показатели в ЕС.

Дискусиите също така споменават  потенциален законопроект за имиграцията в началото на 2025 г. , предназначен да успокои крайнодесните политици и да им попречи да отхвърлят новото правителство; но това може да има непредвидени последици.

Марин льо Пен, лидер на „Национален сбор“, се готви за предсрочни президентски избори и няма намерение да подходи меко към правителство, срещу което принципно възразява. Тя ще направи всичко по силите си това да се случи преди 31 март, когато приключва делото за схемата за злоупотреби в ЕС срещу нея.

Ако това не се случи, новият министър-председател Франсоа Байру може да се сблъска със съдебни препятствия заради присвояването на пари на ЕС от неговата центристка партия MoDem. Седем от най-близките му съюзници бяха признати за виновни от по-ниска съдебна инстанция в началото на 2024 г., а Байру беше оправдан.

Като се има предвид продължаващата парламентарна нестабилност, Макрон може да бъде склонен да свика нови избори през лятото - толкова със стабилността.

Докато домът гори...

Всеки уважаващ себе си дипломат знае, че влиянието на глобалната сцена предполага да имате ред в дома си. Франция през 2025 г. ще трябва да направи точно това.

Десетки експерти и анализи стигат до извода, че влиянието и авторитетът на Париж в ЕС са намалели значително след европейските избори, но Франция няма да се даде без бой.

Очаквайте Макрон да напрегне всичките си политически мускули, за да блокира широкомащабна търговска сделка между ЕС и МЕРКОСУР. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен  приключи преговорите по споразмението преди две седмици, за голямо съжаление на Париж.

„Франция ще направи всичко по силите си, за да осигури блокиращо малцинство“, коментира пред Euractiv Себастиен Мейлард, сътрудник в Chatham House.

Той обаче признава, че това няма да е лесно.

Полша споделя виждането на Франция, но други „обичайни заподозрени“ като Италия мълчат и това може да наклони везните в ущърб на Париж.

„Ако усилията на Франция се провалят, това ще бъде политически удар“, предупреждава Мейлард.

Допълнителни усилия ще бъдат инвестирани в подкрепата за Украйна, докато мирните преговори започват да се оформят като единствена алтернатива преди инаугурацията на Доналд Тръмп, който сигнализира, че може да спре помощта за Киев.

Макрон даде знак, че иска да бъде в основната на тези преговори и вече излъчи идеята за  европейска следвоенна мироопазваща мисия. Според навиците на френските президенти да изпъкват на международната сцена, когато домът им е в пламъци, се очаква много от визитите на Макрон в Брюксел, Берлин, Варшава и Рим.

Но не всичко ще бъде ужасно във Франция през 2025 г. В много отношения френските идеи за бъдещето на Европа са перфектно отразени в всеобхватния доклад на Марио Драги, дотолкова, че един евродепутат посочва пред Euractiv, че „такъв можеше да бъде написан и от французите“.

Френско-германският тандем, напоследък донякъде неработеща машина, може да намери сили за възстановяване, ако лидерът на германските консерватори Фридрих Мерц спечели парламентарните избори в Германия през февруари.

Той е известен франкофил, по-отворен от своя предшественик Олаф Шолц за съвместните заеми от ЕС и гледа на ядрената енергия с добро око – музика за ушите на Макрон.

Френският президент може дори да се надява да си осигури символична дипломатическа победа, като убеди Пекин да премахне митата за внос на френски коняк.

В крайна сметка много от това ще зависи от вътрешнополитическата стабилност на Франция и как ще бъде приет бюджетът за 2025 г., заключва Euractiv.