Макрон има нов премиер и същите стари проблеми

Когато опитният центрист и нов премиер на Франция Фнансоа Бейру беше министър на образованието през 90-те години на миналия век, планът му да повиши субсидиите за частните училища доведе до протести в цялата страна. Той бързо отстъпи и остана на поста още четири години, пише Ройтерс.

Три десетилетия по-късно Бейру ще се изправи пред различна сила под формата на фрагментиран и враждуващ парламент, където една от първите му задачи като четвърти премиер на президента Еманюел Макрон за тази година ще бъде да прокара бюджет за 2025 г.

Първо той трябва да състави правителство, което, подобно на това на предшественика му Мишел Барние, ще има подкрепата на малцинството в парламента, и ще бъде уязвимо от атаки от крайнодесните и крайнолевите му опоненти.

Свалянето на Барние и на кабинета му, първия път, в който френският парламент гласува за отстраняване на правителство от 1962 г., изглежда смая дори инициаторите на хода. Засега партиите подкрепят извънредно законодателство, което да гарантира, че финансирането на правителството няма да пресъхне, но след това ще започне усилената работа по бюджет за следващата година.

„Трудностите остават същите като при Мишел Барние“, казва Арно Бенедети, преподавател в Сорбоната. „Поне в краткосрочен план вероятността от вот на недоверие не изглежда голяма“, допълва той.

Съветник на Макрон заяви, че Бейру е „най-консенсусният кандидат, който може да обедини хората“. Социалистите счетоха, че той ще донесе още от същото.

Политик от кариерата, 73-годишният Бейру беше видна фигура на центристите, докато Макрон не промени политическия пейзаж през 2017 г., като взриви традиционните политически партии в предизборна кампания, подкрепена от Бейру.

В миналото Бейру се изказваше остро за рисковете от нарастващото дългово бреме на Франция. Той отново го направи в петък, като заяви, че дългът на страната е колкото финансов, толкова и „морален проблем“. „Чувам предупреждението ви за сериозността на положението и съм съгласен“, заяви той пред Барние.

Но Бейру иска много да запази мира с профсъюзите, депутатите и множеството влиятелни частни интереси във Франция.

Запазването на мира в Националното събрание, доминирано от три враждуващи фракции, ще бъде почти невъзможно.

Противопоставянето на депутатите на законопроекта за бюджет 2025 доведе до свалянето на Барние, а крайнолевите лидери казват, че може да се опитат да свалят Бейпу, ако той също използва специалните си конституционни правомощия, за да прокара бюджета без гласуване в парламента.

„Задоволяването на исканията на опозиционните партии може да струва скъпо от фискална гледна точка и в резултат на това степента на фискална консолидация може да е ограничена догодина“, коментира Рафаел Брюн-Агер от JP Morgan.

Червените линии за бюджета на крайната десница остават

През седмицата Макрон проведе разговори с партийни ръководители от десноцентристките „Републиканци“ до комунистите.

Той призова всички „републикански сили“ да се обединят, но избра да се противопостави на призивите на Социалистическата партия да назначи премиер от нейните редици, тъй като не желаеше да рискува с отмяна на реформи, които либерализираха втората по големина икономика в еврозоната и поставиха пенсионната система на по-здрава от финансова гледна точка основа.

Но пенсионната реформа на президента от 2023 г. ще продължи да бъде критикувана от опонентите му.

„Нашите червени линии остават“, коментира Жордан Бардела, ръководител крайнодесния „Национален сбор“, пред репортери малко след назначаването на Бейру. Те включват индексиране на пенсиите към инфлацията през 2025 г.

Социологическо проучване от тази седмица показа, че 35%-38% от избирателите смятат да подкрепят шефката на Бардела Марин льо Пен на следващите президентски избори, които трябва да се проведат през 2027 г., невиждано дотогава ниво за крайнодесен ръководител, което я поставя на водеща позиция.

Освен това, дори ако политическите опоненти на Бейру не застанат на пътя му, предизвикателствата за бъдещото му правителство ще бъдат огромни.

То ще трябва да намали бюджетния дефицит от прогнозираните 6,1% за 2024 г., като в същото време държи настрана склонните към протести профсъюзи, увеличавайки военните разходи за Украйна и намирайки начини за подкрепа на страдащия промишлен сектор.

Барние обеща да намали дефицита с повишение на данъците за богатите и за големите компании и със съкращения на планираното увеличение на пенсионните плащания. Но тези мерки се провалиха, след като правителството му беше свалено от власт.

Бившият финансов министър Брюно льо Мер, който беше критикуван от депутатите заради ролята му в провала на Франция да намали дефицита си, отправи язвително обвинение към парламента.

„Този парламент облага с данъци, харчи, цензурира. Той отдавна е загубил всякакво усещане за икономически и бюджетни реалности“, заяви Льо Мер.