Разширяването на ЕС няма алтернатива

Спирачка на федералистките амбиции

Brexit усложни значително нещата, защото Великобритания, въпреки трудните ѝ отношения с Брюксел, беше един от най-ревностните защитници на разширяването на ЕС.

Британската стратегия беше ясна: по-голям ЕС, особено на изток, би затруднил много по-дълбоката федерализация, като укрепи националния суверенитет.

По ирония на съдбата тази идея сега може да се превърне в полезен аргумент за скептиците относно разширяването Много по-малки и средни страни от ЕС се опасяват от движение към френско-германска доминирана федерация.

Променящата се позиция на Америка засилва привлекателността на разширяването

Друг решаващ фактор, засилващ привлекателността на разширяването на ЕС, е изместването на фокуса на американската външна политика. САЩ - основният гарант за сигурността на Европа от края на Втората световна война, все повече насочват вниманието си към противодействие на възхода на Китай в Индо-Tихоокеанския регион.

Американските политици, водени от президента Доналд Тръмп, призовават Европа да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност и стабилност.

Тази фина, но значителна промяна, не оставя на ЕС много възможности, освен сам да запълни възникващите геополитически пукнатини. Натискът от Вашингтон означава, че европейското разширяване придобива нова неотложност: разширяването на отпечатъка на ЕС в Източна Европа и Балканите сега е стратегически императив за защитата на европейските интереси в един все по-многополюсен свят.

Следователно за Европа разширяването е възможност да се утвърди като истински геополитически актьор, по-малко зависим от американската защита и по-способен да проектира своите ценности и влияние на глобалната сцена.

Разширяването – по-малко трудният път

Политиката на разширяване обаче е изключително трудна. Приемане на нов член на ЕС изисква единодушие между всичките 27 съществуващи членки, а единодушието е рядкост в Брюксел в наши дни. Франция например настоява за вътрешна реформа на ЕС, преди разширяването дори да може да бъде обсъдено сериозно – за по-задълбочен, по-интегриран съюз, което се споделя от Германия и няколко други страни.

Неудобната истина обаче остава: вътрешната стабилност на Съюза и външното доверие вече са свързани. Скептиците по отношение на разширяването са прави, че ЕС се нуждае от вътрешни реформи, но пропускат факта, че реформата и разширяването не се изключват, а взаимно се подсилват.

Без надеждни перспективи за членство ЕС рискува да загуби всякакъв лост за налагане на реални, трайни реформи в страните кандидатки за членство.

Европа изчерпа алтернативите. Разширяването, въпреки всичките му недостатъци, е по-малко трудният път. Изборът на ЕС сега е ясен: интегриране или стагнация. Отказът да действа решително ще струва на Брюксел по-скъпо в дългосрочен план – цена, която се измерва не само в икономическа стагнация и институционална задънена улица, но и в стратегическа неуместност и геополитическа уязвимост.