Възходът на Рубио прикрива по-големия въпрос за това на кого се доверява Тръмп

С ударни кадрови промени тази седмица Марко Рубио стана първият висш чиновник в администрацията на САЩ от 50 години насам, който заема двете най-висши длъжности в сферата на националната сигурност в правителството на САЩ. Това е кулминацията на пътя му от ролята на съперник на президента Доналд Тръмп за президентския пост до един от най-видните му помощници.

Издигането на Рубио до държавен секретар и временен съветник по националната сигурност съвпадна с краха на Майк Уолц, чиито ястребови позиции относно външната политика предизвикаха безпокойство в средите на MAGA на Тръмп. Уолц беше отстранен от работата си в Западното крило, след като по невнимание включи журналист в чат група в приложението Signal, в която се обсъждаха военните действия срещу бунтовниците хути в Йемен. Предстои той да бъде номиниран за посланик на САЩ в ООН. 

На пръв поглед сътресенията подчертават умелото ориентиране на бившия сенатор от Флорида и превръщането му в страстен глашатай на президента. Все пак въпросът за това кой е спечелил или загубил благоволението на Тръмп прикрива една реалност и за двамата: нито Рубио, нито Уолц имат водеща роля по някои от най-важните за президента външнополитически въпроси и тяхното влияние никога не е било подлагано на истинско изпитание.

Въпреки че е най-висшият дипломат на САЩ, Рубио отстъпва мястото си по въпросите за прекратяване на войната в Украйна и противопоставянето на иранската ядрена програма на Стив Уиткоф, дългогодишен приятел на Тръмп и строителен предприемач. В Африка Тръмп назначи тъста на дъщеря си Тифани, Масад Булос, да наблюдава преговорите, свързани с Демократична република Конго, и други въпроси. 

Съперникът на Рубио за поста държавен секретар, специалният пратеник Ричард Гренел, води преговори с венецуелския президент Николас Мадуро, като понякога влиза в конфликт с държавния секретар. 

Това дори не включва всички останали, които имат благоразположението на Тръмп, включително Илон Мъск, който разформирова Американската агенция за международно развитие и други правителствени структури. Списъкът включва синът на Тръмп - Доналд младши; телевизионният водещ Тъкър Карлсън и крайнодясната активистка Лора Лъмър, която си приписа заслугата за по-ранната чистка на персонала в Съвета за национална сигурност.

„Това е по-мащабно участие за Рубио - какво ще успее да извлече от това, предстои да разберем“, казва Джъстин Логан, директор на отдела за изследвания в областта на отбраната и външната политика в либертарианския институт „Катон“. „Съветникът по националната сигурност винаги е важен заради близостта си до президента“, но може да е по-малко важен в този Бял дом, „защото властта в тази администрация е силно централизирана при един човек“, допълва той.

Действията на Рубио през следващите няколко седмици ще помогнат да се изясни доколко разширеният му портфейл увеличава влиянието му. Това няма да е лесно, като се има предвид, че Белият дом все още не е назначил или номинирал служители за множество висши длъжности както в Държавния департамент, така и в Съвета за национална сигурност.

Възможно е Рубио да не успее да се задържи дълго на двата поста. Последният човек, който е правил това, е Хенри Кисинджър през 70-те години на миналия век. Белият дом обмисля възможността за постоянно заместване на Уолц. Сред кандидатите са Гренел, заместник-ръководителят на администрацията на Белия дом Стивън Милър и Себастиан Горка.

Въпреки че напускането на Уолц дава повече власт на Рубио, то също така го оставя без съюзник във Вашингтон по няколко въпроса. Двамата с Уолц бяха единомишленици по много от публично заявените си политически позиции, с традиционно консервативен уклон, който следва десетилетията на политическа конвенция на републиканците. Това не е в унисон с поддръжниците на MAGA като вицепрезидента Джей Ди Ванс, Карлсън и други членове на администрацията. 

„Ще се опита ли Рубио да повлияе на този своеобразен модел на вземане на решения?", пита се Логан. “Предполагам, че ще го направи, но ако види, че се разминава с президента, ще се отдръпне ли, или ще продължи напред? Това е въпросът за Марко Рубио“, добавя той.

Възходът на Рубио е един от най-изненадващите обрати през втория мандат на Тръмп, тъй като той се отказа от много предишни възгледи - за руския президент Владимир Путин, НАТО, ценността на Американската агенция за международно развитие - и възприе много по-остър тон, който се харесва на президентската база. 

Часове след назначаването му за временен съветник по националната сигурност Рубио отиде във Fox News за интервю с Шон Ханити, като се възползва от шегата, която Ванс беше направил по-рано през деня, че може да бъде избран за следващия папа, предвид скоростта на издигането му. Рубио отдаде дължимото на Тръмп за първите 100 дни във външната политика.

Още новини можете да четете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria