Малко преди края на "гратисния" период за реципрочните мита на САЩ нещата изглеждат сложни

Броени дни остават до 9 юли - деня, в който отпада временната пауза върху реципрочните мита, които американският президент Доналд Тръмп обяви на 2 април. Очакванията са рязко увеличение на ставките, освен за страните, постигнали търговски споразумения, които първо не са много, а от друга страна и не е гарантирано, че ще бъдат изпълнени.

Приходите от митата трябва да покрият разходите по "големия красив" данъчен закон и във Вашингтон вече обявиха - безмитен внос не се обсъжда.

Анализаторското звено на нидерландската банка ING прави оценка на ситуацията в момента и тя изглежда така - универсалният размер на митата за внос на стоки в САЩ е 10%, но има и изключения. Например вносът на автомобили се облага с 25% (от 3 май), за Великобритания има квота от 100 хил. автомобила , които се облагат с 10%. Изключение са стоманата и алуминия, които от 4 юни се облагат с 50%, без вноса им от Великобритания, който (поне до 9 юли) се облага с 25%.

От 14 май митата за китайските стоки са 30%, като това е намаление спрямо обявените през пролетта нива, но Пекин се съгласи да изнася редкоземни елементи в замяна на намалението. За Канада и Мексико - 25%, с изкюлчение на енергийните продукти, които се облагат с 10%.

Отношенията с най-близките съюзници са сложни

По отношение на Европа, и по-специално страните от ЕС, Канада и други смятани за най-близки съюзници на Вашингтон, нещата изглеждат сложни. Първо Тръмп заплаши Брюксел с мита от 50% вместо 20%, ако няма споразумение. ЕС прие мерки, свързани с новата търговска политика на САЩ, които влизат в сила от 14 юли и включват немитнически бариери като закона за цифровите пазари или въглеродния данък за стоки от държави, които не спазват екологично законодателство, подобно на това в ЕС.

Има сигнали, че Брюсел е готов на отстъпки за технологичните компании и изключения от закона за цифровия пазар, но срещу изключения от митата или квоти за доставки на автомобили, стомана и алуминий, фармацевтични продукти и чипове. За тях ЕС смята за приемлива универсалната ставка от 10%.

За кратко Тръмп прекрати всякакви търговски разговори с Канада, след като беше въведен данък от 3% върху предоставянето на цифрови услуги на канадския пазар. Очакваните приходи от него са в размер на 20 млн. канадски долара годишно, но беше определен от Тръмп като "директна атака" срещу американския бизнес.

Канадският премиер Марк Карни бързо отмени закона и сега и двете страни преговарят с очакванията до 21 юли да имат споразумение. Това означава, че Отава си уреди удължаване на "гратисния" период преди въвеждането на реципрочните мита поне до 21 юли.

Вашингтон не успя да немери решение на диспропорциите при търговията с Япония.

Изолацията на Китай

В постигнатите споразумения се вижда стремеж за изолация на Китай - Пекин се опита да заобиколи митата на САЩ, преминавайки през трети страни. Тези възможности започват да намаляват - Канада например въведе квоти за внос на стомана от страни, с които няма търговски споразумения, което влезе в сила от 27 юни.

Китай определя политиката на САЩ като "едностранен тормоз" и предупреди за въвеждането на контрамерки, ако сделките, които сключва Вашингтон с трети страни са насочени към изолацията на Китай.

Администрацията в Белия дом приема Китай като основна заплаха и според анализаторите от ING е напълно възможно да бъде предприет именно такъв подход - използване на косвени търговски пречки, като например натиск върху компаниите да намалят бизнеса си в Китай, ако искат да работят със САЩ и т.н.

Това обаче ще бъде трудно, защото китайските компании са доставчик на суровини, технологични продукти, редкоземни елементи (самите САЩ показаха, че са зависими от тях) и други стоки. Китайският пазар всъщност е много по-важен за някои държави от американския.

31 юли ще е ключова дата за американските мита. Съдът за международна търговия в САЩ отсъди, че Тръмп е превишил правата си, определяйки стандартният размер на митата (от 10%). Делото е в Апелативния съд и ако той потвърди отсъждането на долната инстанция, вероятно ще стигне и до Върховния съд на САЩ.

Има индикации, че дори и да бъде потвърдено решението на Съда за международна търговия, то решенията ще се отнасят само до ищците, а търсещите изключения или отстъпки от САЩ ще трябва да подават искове, вероятно и колективни, за да ги получат.