Кой печели и кой губи от търговското споразумение между ЕС и САЩ?

Фармацевтични продукти

Тръмп и Фон дер Лайен си противоречаха в неделя, като президентът на САЩ заяви, че търговската сделка не включва фармацевтичните продукти, а председателят на ЕК обяви, че ги включва. От ЕК уточняват, че засега ставката остава нулева. Брюксел обаче очаква мито от 15% да влезе в сила, след като приключи разследването на сектора по Раздел 232 на администрацията на САЩ, т.е. мито може да се наложи по причини, свързани с националната сигурност. Изключение има за някои генерични лекарства, но още не е ясно кои са те.

Компаниите за генерични лекарства – тези, които произвеждат най-евтините лекарства от всички, казват, че имат най-много да губят заради малките си маржове, дори ако евентуалното мито е по-ниско от 200-те процента, с които Тръмп заплаши преди няколко седмици. Индустриалната асоциация „Лекарства за Европа“ иска повече яснота относно това кои лекарства ще бъдат обложени с нулеви мита и настоява ЕС и САЩ да „разширят списъка с лекарства без мита“.

Фармацевтичната компания Merck заяви, че приветства факта, че поне е постигната сделка, докато в Ирландия, която е особено изложена на риск заради огромния си фармацевтичен сектор, бизнес асоциацията Ibec заяви, че Европа е „капитулирала“.

Технологии

Сделката обхваща оборудването за чипове, което получава мито „нула за нула“, т.е. е освободено от базовото мито от 15%. Фон дер Лайен подчерта, че ЕС е и ще остане голям купувач на американски чипове за изкуствен интелект.

Митото „нула за нула“ беше широко възприето като победа за нидерландската компания ASML, една от най-големите фирми в Европа по пазарна капитализация. Машините, които ASML доставя, струват стотици милиони евро всяка. ASML не се ангажира с растеж тази година в средата на юли заради митническата несигурност, но акциите ѝ поскъпнаха с 4% в понеделник, непосредствено след оповестяването на споразумението между ЕС и САЩ.

Ангажиментът на Фон дер Лайен да купува американски чипове с изкуствен интелект обаче е неуспех за поддръжниците на по-технологично суверенна Европа, тъй като това увеличава зависимостта на блока от американските технологии.

Цифрово регулиране

Комисията разкри, че администрацията на Тръмп е блъфирала, за да заобиколи правилата на ЕС, и това ѝ се е отплатило. „Няма абсолютно никакъв ангажимент за цифрово регулиране, нито за цифрови данъци“, казва висш служител на ЕС, като добавя, че защитата на Комисията на автономността на регулаторите на блока не е получила достатъчно внимание.

Законът за цифровите пазари и Законът за цифровите услуги на ЕС засега остават без промяна, въпреки че не липсва натиск от страна на големи технологични играчи като Meta и Apple. Лобистката група на технологичната индустрия на САЩ – Асоциацията на компютърната и комуникационната индустрия, току-що публикува проучване, което определи разходите и загубените приходи от цифровите правила на ЕС на 97,6 млрд. долара годишно. Само разходите за съответствие на компаниите се оценяват на приблизително 1 млрд. долара.

Отбрана

Тръмп рекламира закупуването на „огромни количества“ американско военно оборудване, но висши представители на ЕС подчертават, че снабдяването с оръжие не е договорено като част от споразумението. Накратко – официален ангажимент за закупуване на американско оръжие няма.

Американската отбранителна промишленост не е постигнала гарантирана победа, но все пак може да се възползва. ЕС признава, че нарастващите военни бюджети на Европа биха могли да облагодетелстват американските отбранителни компании.

Тази динамика може да остави европейските отбранителни фирми неспокойни, тъй като предстои да се вземат решения за обществените поръчки.

(Продължава на следващата страница)