Кой печели и кой губи от търговското споразумение между ЕС и САЩ?

Рамката на търговското споразумение, договорена от президента на САЩ Доналд Тръмп и председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен в неделя в шотландския голф курорт на американския държавен глава, е изключително едностранчива.

Европейският съюз (ЕС) ще плаща 15% мито върху по-голямата част от износа си. Блокът трябваше да поеме и сериозен финансов ангажимент както за внос на енергоносители от САЩ, така и за инвестиции там, пише Politico.

Все пак, от мощната германска автомобилна индустрия до европейския авиационен и полупроводников сектор, има някои печеливши от рамковото споразумение, което все още не е финализирано в писмена форма.

Енергетика

Тръмп и фон дер Лайен се споразумяха, че ЕС ще закупи петрол, втечнен природен газ, ядрено гориво и други енергийни продукти от САЩ на стойност 750 млрд. долара. Това означава 250 млрд. долара нови покупки на енергоизточници всяка година, което, според председателя на Комисията, ще постави край на оставащата зависимост на ЕС от руския внос.

На теория сделката е огромна победа за американските петролни и газови компании. На практика експертите казват, че е неработеща.

Като начало, постигането на тази цел би изисквало от ЕС да утрои вноса си на енергоносители от САЩ, ако се гледат данните от миналата година, като същевременно поиска от американските фирми да пренасочат всичките си енергийни потоци по целия свят към блока, че и повече. За сравнение, общите продажби на енергоносители на Русия за ЕС възлизат на едва 23 млрд. евро през 2024 г.

Брюксел също така разполага с ограничени инструменти, за да осъществи договорката: вносът се държи от частни фирми.

Автомобили

Американските мита върху автомобили и авточасти се намаляват до базовите 15% - ниво, което съответства на сделката, постигната по-рано този месец от японските автомобилни производители. В замяна ЕС ще намали митата си върху вноса на американски автомобили от 10% до нула.

Дяволът обаче се крие в детайлите, които остават оскъдни. Съгласно сделката между САЩ и Япония азиатската страна ще приема превозни средства, одобрени по американските автомобилни стандарти. Високопоставен представител на Комисията казва, че споразумението с ЕС включва „ангажимент за съвместна работа... за да се види къде стандартите вече са съгласувани или къде трябва да работим по-тясно, за да ги съгласуваме в бъдеще“.

Според германското автомобилно лоби това е лоша сделка, която ще продължи да натоварва сектора. То се присъедини към американския автомобилен сектор в осъждането на митата върху автомобили и части, произведени в Мексико, които остават на ниво от 25%.

Истинският губещ обаче не са автомобилните производители, а техните работници, според Фердинанд Дуденхьофер, директор на германския Център за автомобилни изследвания. Той изчислява, че до 70 хил. работни места в европейските автомобилни компании и техните доставчици могат да бъдат загубени, тъй като автомобилните производители преместват производството си в САЩ, за да заобиколят 15-процентното мито.

Авиация

Производителите на самолети и авиокомпаниите могат да си отдъхнат. Глобалната верига на доставки, която стои зад всеки самолет, прави този сектор по-уязвим от търговските бариери в сравнение с други икономически дейности. След 17-годишния спор между Airbus и Boeing, който приключи през 2021 г., нито европейската, нито американската авиоиндустрия бяха заинтересовани да влязат в нова търговска война.

Boeing освен това би пострадал повече от ответните мерки на ЕС. Някои американски авиокомпании, експлоатиращи флотилия от Airbus, като Delta Air Lines и Spirit Airlines, биха почувствали незабавно въздействието на митата.

Сред губещите от нулевите мита са лизинговите компании от двете страни на Атлантика, които – ако бяха въведени митнически тарифи „око за око“, щяха да бъдат инструментът, използван от авиокомпаниите, за да избегнат допълнителни разходи.

(Продължава на следващата страница)