Тръмп обещава да направи „всичко необходимо“ в кризата с Иран, конфликтът се разраства

САЩ изпратиха противоречиви сигнали относно това колко дълго може да продължи войната с Иран, след като Израел предприе нови въздушни удари в понеделник, а разширяващият се конфликт отеква в целия Близък изток и разклаща енергийните пазари, предава Bloomberg.

Министърът на отбраната Пийт Хегсет отхвърли идеята за „безкрайна“ война с Иран. По-късно обаче президентът Доналд Тръмп настоя, че няма фиксиран график. И двамата отказаха да изключат възможността за изпращане на американски сухопътни войски.

„Колкото и да отнеме, е приемливо - каквото и да е необходимо“, каза Тръмп. „Още от самото начало прогнозирахме четири до пет седмици. Но имаме капацитет да продължим много по-дълго.“

Американските военни съобщиха, че са унищожили „командни и контролни съоръжения на Революционната гвардия, ирански противовъздушни способности, площадки за изстрелване на ракети и дронове, както и военни летища по време на продължителни операции“, според публикация в социалната мрежа X.

Израелските сили за отбрана обявиха вчера нова „вълна от удари“ по Техеран, насочена към командни центрове на иранската Вътрешна сигурност и Министерството на разузнаването, които според тях са отговорни за „потискането на протестите срещу режима чрез насилствени мерки“.

Ислямската република продължи да изстрелва снаряди в различни части на Близкия изток в отговор на американско-израелската атака, при която през уикенда беше убит върховният лидер аятолах Али Хаменей. Експлозии бяха чути в Израел, Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства (ОАЕ).

В обръщение по националната телевизия в понеделник вечер иранският външен министър Абас Арагчи заяви, че Техеран няма конфликт със съседните държави, но „се изправя срещу американските войници, разположени там“.

Държавният департамент призова американците да напуснат редица страни в региона, позовавайки се на „сериозни рискове за сигурността“ заради войната. Препоръчано бе гражданите на САЩ в повече от дузина държави, включително Израел, Саудитска Арабия, Катар и ОАЕ, да отпътуват с „наличния търговски транспорт“.

Посолството на САЩ в Рияд беше атакувано от два дрона, съобщи саудитското министерство на отбраната, което доведе до „ограничен пожар и незначителни материални щети по сградата“.

САЩ също така съобщиха, че три изтребителя са се разбили в Кувейт при инцидент с „приятелски огън“. По-рано Израел разшири кампанията си до Бейрут, след като беше атакуван от бойци на „Хизбула“ в Южен Ливан, съюзници на Техеран.

Катар и ОАЕ лобират пред съюзници, за да убедят Тръмп да потърси дипломатически изход и да съкрати мащаба на конфликта, според източници, запознати със ситуацията, с цел да се предотврати по-нататъшна ескалация и продължителен шок в цените на енергията.

Петролът продължи да поскъпва, след като САЩ и Израел засилиха атаките си срещу Иран. Световният бенчмарк Брент премина цена над 79 долара за барел, след като в понеделник скочи с около 7%, а West Texas Intermediate се търгуваше близо до ниво от 72 долара.

Администрацията на Тръмп скоро ще представи програма за смекчаване на нарастващите енергийни разходи, заяви държавният секретар Марко Рубио пред репортери във Вашингтон преди брифинг пред американски законодатели. Той добави, че кампанията само ще се засилва.

„Няма да разкривам подробности за нашите тактически усилия, но най-тежките удари от страна на американската армия тепърва предстоят“, каза Рубио.

Лидерът на демократите в Сената Чък Шумър разкритикува конфликта като „война по избор, а не по необходимост“ и заяви, че американците не искат война, „която повишава цената на бензина“.

Централното командване на САЩ съобщи, че шестима военнослужещи са загинали в бойни действия към понеделник 16:00 ч. източно време. След първите американски жертви Тръмп заяви в неделя, че „вероятно ще има още, преди всичко да приключи“ и че „така стоят нещата“.

Президентът в неделя също така призова иранските генерали да предадат властта на народа и заяви, че е съгласен да разговаря с ново ръководство, според The Atlantic. Иранският представител по сигурността Али Лариджани заяви, че Техеран няма да преговаря със САЩ, в отговор на информации, че е осъществил контакт с американски представители чрез посредници от Оман.

Оправданията на САЩ за първоначалните удари варираха, като официални лица посочваха смяна на режима, заплахата от ядрената програма на Иран и вътрешните репресии срещу протестиращи.

В понеделник Рубио заяви, че кампанията цели унищожаване на балистичната ракетна програма на Иран и неговите военноморски сили, за да се предотвратят заплахи за глобалното корабоплаване. Израелският премиер Бенямин Нетаняху обаче написа в социалните мрежи, че тя отчасти има за цел „да създаде условия смелият ирански народ да се освободи от тиранията“.

Американските разузнавателни служби са предоставили на администрацията анализи на множество възможни сценарии след атака срещу Иран, подчертавайки несигурността относно това какво може да последва.

Тръмп призова иранския народ да „се възползва от този момент“ и „да си върне страната“, но силите за сигурност на Иран упражняват строг контрол, което прави изключително трудно за опозиционни групи да поемат властта, дори с подкрепата на американско-израелски удари срещу правителствени и военни цели.

В интервю за New York Times в неделя Тръмп призова иранските генерали да предадат властта на народа или да възприемат модел, подобен на Венецуела, чийто нов лидер е съобразил политиката си с изискванията на САЩ след отстраняването на Николас Мадуро.

Техеран се готви да избере нов върховен лидер, след като Хаменей беше убит при първата вълна от удари. Говорителят на външното министерство Есмаил Багаи заяви, че се надява наследник да бъде избран в следващите няколко дни.

Американско-израелската операция започна след три кръга преговори с Иран за сделка, която да ограничи ядрената програма на Техеран в замяна на облекчаване на санкциите.

Международната агенция за атомна енергия към ООН заяви в понеделник, че е разочарована от провала на дипломацията, като добави, че сателитни изображения показват, че иранските ядрени обекти до голяма степен са пощадени при настоящата вълна от удари. САЩ и Израел ги бяха атакували при 12-дневна офанзива през юни.

В самата Ислямска република държавните медии съобщиха за удари по военни и цивилни обекти, включително атака срещу училище в провинция Хормозган, при която са загинали над 140 души. Според Иранския червен полумесец повече от 550 души са били убити при атаки в страната.

Почти целият граждански въздушен трафик в Персийския залив е спрян, след като главното летище на Дубай - най-натовареният авиационен хъб в света - беше засегнато. Авиокомпаниите Emirates и Etihad Airways планират да възобновят ограничени операции, за да облекчат част от натрупания трафик.

Знакови обекти в Дубай бяха повредени при серия от експлозии, разтърсили финансовия център. ОАЕ съобщиха, че фондовите борси в Абу Даби и Дубай ще бъдат затворени в понеделник и вторник.