Турция прие закон за постигане на мир с кюрдските сепаратисти

Турските депутати приеха законодателство, което очертава разпускането на кюрдската сепаратистка групировка ПКК и открива пътя към края на един от най-дългите бунтове в света, предава Bloomberg.

Законът, който беше приет от парламента късно в понеделник, призовава за пълно разоръжаване на Кюрдската работническа партия, по-известна като ПКК, и позволява амнистия за някои от бившите бунтовници. Въоръженият 40-годишен бунт на групировката срещу втората по големина армия в НАТО отне живота на десетки хиляди хора в Турция, Ирак и Сирия, повечето от тях кюрди.

От присъстващите 562 членове на парламента 468 гласуваха „за“.

Историческата договорка, която фактически съставлява мирно споразумение, представлява решителна крачка от Анкара за надграждане на примирието, което започна, след като ПКК прие да свали оръжие преди повече от година.

Ако има успех, споразумението може да подкрепи турския президент Реджеп Ердоган преди следващите президентски избори, планирани за 2028 г., като лидера, който е решил кървавия конфликт. Смята се, че той е струвал на Турция 2 трлн. долара. Това също така ще позволи на правителството да насочи повече политическа и икономическа енергия към стабилизирането на Близкия изток, включително като помогне за възстановяването на разкъсаната от война Сирия в унисон с виждането на САЩ и на собствените си стратегически цели.

За момента не е ясно дали законодателството ще означава освобождаването на лидера на ПКК Абдула Йоджалан от острова в Мраморно море, където е задържан от 1999 г. Йоджалан одобрява закона, съобщи основната кюрдска политическа партия в Турция в изявление по-рано този месец.

Някои опозиционни партии се противопоставят силно на мира с ПКК и нарекоха законодателството обида за турските войници, които бяха убити в конфликта. Те твърдят, че вероятно хиляди бунтовници от ПКК са избягали от страната и сега ще им бъде позволено да се завърнат, което може да предизвика обществено недоволство.

„Партията на справедливостта и развитието“ (ПСР) на Ердоган и парламентарните му съюзници се опитват да насочат към единство, като официализираха мира на символичната дата 10 август. Севърският мирен договор, приет същия ден през 1920 г., макар и нератифициран, доведе до разпадането на Османската империя след Първата световна война, раздели оставащите ѝ територии сред европейските сили и положи основите за кюрдска държава.

Първоначалната цел на ПКК, която започна въоръжена борба през 1984 г., беше създаването на независима кюрдска държава. Но през годините тя пренасочи целите си към правно признаване и по-големи конституционни права за кюрдите, които съставляват около една пета от населението на страната от 86 млн. души и са съсредоточени в Югоизточна Анадола. Турция, САЩ и ЕС считат ПКК за терористична организация.

Значително кюрдско население съществува и в Сирия, Ирак и Иран. Подкрепата на САЩ за кюрдските сили в Сирия, която включва съюзници на ПКК, години наред създаваше напрежение между Турция и Вашингтон. Оттогава и двете страни подкрепиха усилята на Дамаск да влее тези сили в централизирана сирийска армия.

За последен път Турция и ПКК се доближиха до мирно споразумение в началото на 2015 г. Преговорите се провалиха след засилването на подкрепата за кюрдските партии, което помогна за лишаването на ПСР на Ердоган от парламентарното ѝ мнозинство на изборите същата година.

Последвалите репресии срещу кюрдски представители включваха ареста на Селахатин Демирташ, тогавашния лидер на кюрдското политическо движение в Турция, заради предполагаеми връзки с ПКК. Демирташ е в затвора от 2016 г.

Ердоган започна да съживява мирните преговори с кюрдите в началото на миналата година, след като Девлет Бахчели, ултранационалистически съюзник на президента, заяви, че Йоджалан трябва да бъде освободен от затвора, ако призове ПКК да се разформирова.