Защо изборите в Русия имат по-голямо значение за Европа, отколкото се предполага?

Във вероятно най-предвидимият изборен резултат в света партиите, лоялни на президента Владимир Путин, постигнаха пълна победа на изборите за руския парламент – Държавната дума.

Няма голям смисъл да се анализира кой какъв дял от гласовете е получил, пише Марк Чемпиън за Bloomberg. Същината е, че противниците на Путин и на неговата война в Украйна са или в затвора, или мъртви, или в изгнание, или им беше забранено да се кандидатират.

Подходът на Путин към войната се промени, посочва Чемпиън. Някога той смяташе, че разполага с време да изчака Украйна и нейните поддръжници да се пречупят. Сега той иска войната да приключи бързо и при неговите условия. Така че за кадровика от КГБ и неговите съмишленици не е важно изборите да позволят на руснаците да оценят плановете му, а по-скоро да си осигурят обществено съгласие с исканията за по-големи жертви, които той скоро ще отправи, смята авторът.

От една страна, гласуването и резултатът от него ще позволят на Путин по-настойчиво да твърди, че нито украинският президент Володимир Зеленски, нито правителството му са легитимни и, следователно, те не са подходящи партньори за преговори. В крайна сметка, за разлика от Русия, те отказаха да проведат избори по време на война. Няма значение, че Русия не е обект на нахлуване, което означава, че онова, което е възможно за Москва, не е непременно осъществимо за Киев.

По-важното е следното: въпреки отричането от страна на Путин, сред руснаците се носят слухове, че предстои нова мобилизация. Това може да бъде обявено официално или да се извърши скрито, но и в двата случая Кремъл трябва да набере стотици хиляди нови войници, които да заменят ранените или загиналите.

Обществената подкрепа за войната

Високите заплати вече не привличат достатъчно доброволци. Това се постига по-лесно, когато правителството може да изтъкне аргумента, подкрепен от нов (макар и фалшив) изборен мандат, че обществото подкрепя войната.

Всъщност в обръщението си към нацията миналата седмица Путин ясно заяви, че именно това е целта на изборите. „Вашият избор и решимост ще покажат още веднъж, че милиони хора подкрепят нашите бойци и че сме единни“, каза той на сънародниците си. „Никой не може да ни разедини или сплаши, нито да подкопае нашата държавност и нашата обществено-политическа система“, добави той.

По същия начин, ако продължаването на войната води до трудности под формата на по-високи данъци, съкращения на социалните разходи или редовни украински атаки с дронове срещу руските енергийни съоръжения и градове, това също е по-лесно за управление – дори за автократ като Путин, ако той може да представи войната като начинание, подкрепяно от нацията.

Тази подкрепа в много случаи е реална, но през 2026 г. много руснаци искат конфликтът да приключи, посочва Чемпиън.

Ескалация не само в Украйна, но и в Европа

Може би най-важното е да се осигури стабилност на вътрешния фронт, преди да се пристъпи към ескалация не само в Украйна, но и в Европа. Именно тук изглежда, че Путин измества фокуса си сега, след като неизбежното зимно затишие последва летния боен сезон, белязан от руско разочарование. Защото, докато стратегията на Украйна и нейните съюзници е да нанесат достатъчно тежки щети, за да накарат Путин да заключи, че войната, която сам е избрал да води, вече не си струва усилията, стратегията на Кремъл е да убеди европейците, че не могат да си позволят да го тласнат до тази крайна точка.

Миналата седмица френският президент Еманюел Макрон стана поредният европейски лидер, предупредил гражданите си, че хибридната война на Русия срещу Запада се разраства.

Междувременно множество разузнавателни служби предупредиха, че Путин може да подложи НАТО на изпитание в близко бъдеще. Ескалиращата въздушна война на Русия оскъпява отбраната на Украйна, като по-голямата част от разходите за нея сега се поемат от Европа. Според Киев, към вече отпуснатите тази година десетки милиарди не достигат 27 млрд. долара.

Праг на поносимост на трудностите в Европа и Украйна

И така, на фона на напредъка на крайнодесните проруски партии преди поредицата от избори в Европа догодина, Путин има всички основания да се чувства уверен, че Украйна и нейните западни поддръжници ще достигнат прага си на поносимост на трудностите преди това. Руските лидери дори не се опитват да скрият задоволството си от тежкото поражение на Фридрих Мерц на поредицата от скорошни провинциални избори в Германия.

Джон Миършаймър, професор по политология в Чикагския университет и може би най-яркият американски представител на т.нар. реалистична школа във външната политика, е един от малкото западни учени, които все още са добре дошли в Москва. Скорошното му интервю в YouTube с норвежкия учен, защитник на Путин и почитател на алтернативната десница Глен Дийсен ясно показва защо за американския професор се постила „червен килим“ – и защо руснаците са толкова сигурни в победата си.

Голяма част от анализа на Миършаймър е изключително точен. Той отбелязва, че каквито и трудности да изпитва руската икономика, те са незначителни в сравнение с потенциалната катастрофа, която се разиграва в Украйна. Също така той посочва, че ескалацията от страна на Путин от юни насам вече дава резултат и крие тревожно голям шанс за успех през тази зима. Това се дължи до голяма степен на разминаването между нарастващото производство на руски ракети и бързо намаляващия капацитет на украинската противовъздушна отбрана.

Той точно описва целта на Русия – да завземе всички територии, които смята за исторически руски (включително Одеса, черноморското крайбрежие и Харков на север), като по този начин превърне остатъчна Украйна, лишена от излаз на море, в толкова разрушена държава, че да стане неспособна да функционира.

Руската версия за войната е тревожна за Европа

Грешката, която той, Дийсен и мнозина други допускат, се състои в това, че приемат представената от Кремъл версия за войната като акт на самозащита срещу Европа. Този наратив от десетилетия се опитва да използва Украйна като „таран“ за унищожаването на Русия.

Това е историята, която Путин разказва на руснаците и на своите симпатизанти на Запад – от академици като Миършаймър и Дийсен, до популистки политически партии, включително германската „Алтернатива за Германия“ (AfD) и „Национален сбор“ на Марин льо Пен във Франция.

Налагането на тази теза е от огромно значение, тъй като, ако Русия просто се защитава, поражението на Украйна не би трябвало да буди сериозни опасения у Европа. Ако обаче Путин е повел една ревизионистична сила към война, тогава Европа има сериозни основания за тревога.

След като наложи този аргумент у дома, Путин може да премине към убеждаване на избирателите на Запад. Там изборите наистина имат силата да свалят лидери от власт – и с това да разделят Европа, да унищожат Украйна и да спечелят войната за Русия.