Донев и Нинова влязоха в спор кой може да предлага увеличение на доходите

В спор може ли служебното правителство да предлага увеличение на доходите на хората влязоха премиерът Гълъб Донев и лидерът на БСП Корнелия Нинова по време на днешния парламентарния контрол.

Донев обясни, че правителството му не предлага увеличаване на доходите с удължителния бюджет, защото политиката по доходите е дългосрочна и трябва да се разработва, формира и изпълнява от редовно правителство.

„Служебното правителство няма и не може да има собствена политика по доходите, включително и за тяхното увеличение, а е длъжно да следва заварената политика и действащото законодателство“, каза служебният премиер Гълъб Донев в отговор на питане на председателя на парламентарната група на „БСП за България“ Корнелия Нинова. Тя поиска премиерът да обясни какво предлага служебният кабинет за увеличаване на доходите на българите на прага на зимата.

Гълъб Донев изброи кои политики и параметри, заложени от предходния кабинет, се запазват - минималната заплата от 710 лв., увеличението на пенсиите, ваучерите за храна, данъчното облекчение за деца с увреждания. „Това, което направихме по отношение на доходите и подпомагане на хората за зимата, е отпускането на допълнителни 20 млн. лева за лица, които са извън обсега на лицата, които се подпомагат и допълнително са включени 40 хиляди лица“, каза той. 

От своя страна, Корнелия Нинова посочи, че със замразяването на минималната работна заплата на 710 лева заради удължаването на бюджета за тази година в България ще има около половин милион души, които ще са в графата работещи бедни.

Нинова предложи депутатите да се обединят около „човешки и разумни социални предложения“ в помощ на гражданите и да се намери мнозинство в парламента, което да ги подкрепи. Нинова уточни, че от парламентарната група на БСП са готови със социален пакет, който вече е анонсиран.

В отговор Донев само припомни, че служебното правителство предлага на парламента да приеме т. нар. удължителен закон за бюджета, които да действа до момента, в който съставено редовно правителство предложи свой бюджет. 

За пореден път той повтори, че политиката по доходите е дългосрочна и затова трябва да се разработва и прилага от редовно правителство. „Към настоящия момент служебното правителство няма право да формира политика по доходите, а прилага политиката такава, каквато е заварена от предходното редовно правителство, с параметрите, които са гласувани от Народното събрание в Закона за държавния бюджет“, каза Донев.

В реплика Нинова обвини служебният кабинет в безхаберие по отношение на доходите на хората и икономиката. „Или се страхуват, или не искат или не могат“, заяви лидерът на левицата по отношение на правителството. Тя призова за разговори по бюджета, така че между двете четения на удължителния бюджет да се гласува нов социален пакет.

Лидерът на левицата разкритикува служебния кабинет, посочвайки, че той прави дългосрочни политики за нови осем самолета F-16 и десет Gripen-а, но не прави такива политики във връзка със социалната програма.

„Или не знаете какво се случва при вас, или нарочно го правите. Дългосрочна политика ли е да поръчате още нови осем F-16 за 2030 година? Дългосрочна политика ли е без редовно правителство да искате оферти за още десет Gripen-a? Знаете ли, че тази дългосрочна политика струва 6 млрд. лева, а социалната програма, която предлагаме от БСП, струва 2 млрд.", попита Нинова от парламентарната трибуна.

„Промени в бюджета между първо и второ четене не би следвало да са възможни съгласно Закона за публичните финанси и спазвайки приетото законодателство“, коментира служебният министър на финансите Росица Велкова, цитирана от БТА.

Попитана дали е съгласна депутатите да прекроят бюджета между първо и второ четене, Велкова каза, че в удължителния закон не би следвало да могат да го направят. Съгласно закона, когато Народното събрание приема мерки, които увеличават разходите или намаляват приходите на бюджета, би следвало да направят корекция в Закона за държавния бюджет, уточни тя.

Според Велкова по-скоро не е възможно увеличаване на минималната работна заплата през това удължаване на Закона за държавния бюджет.

На въпрос дали тя като финансов министър, ще предложи увеличение на минималната работна заплата и дали Министерският съвет ще вземе такова решение, тя посочи, че това ще бъде обсъждано в процеса на бюджетната процедура, която ще протече в Народното събрание. „Увеличение с 10 лева на минималната работна заплата влошава бюджетното салдо с 50 млн. лева“, коментира Велкова.