Около 124 хил. млади хора в България нито учат, нито работят

Непрекъснато отчитаме над 100 хиляди млади хора на възраст над 25 години, които нито учат, нито работят. Във времето броят е стигал до 180 хиляди, а в момента са 124 хиляди души. Това посочи Деница Сачева, депутат от ГЕРБ и председател на парламентарната Комисия по труда, социалната и демографската политика. Тя участва във форума „Политики и инициативи за младежка заетост в България: предизвикателства и посоки“, организиран от Центъра за изследване на демокрацията, съобщава БТА.

Според нея не е изследвано достатъчно какви са причините за тези данни. Възможните причини може да се коренят в ниското образование, неграмотността, да са свързани с това, че няма нужните умения, които работодателите търсят. „Дали причините са в съвременните форми на труд и заетост, които не са регламентирани законодателно и от там една значителна част от младите хора не са видими за държавната статистика, недоверието на младите към институциите или има и други причини, които не можем да видим“, коментира Сачева. И допълни, че темата периодично се повдига в публичното пространство, но все не успява да стане център на политическите решения и не може да влезе в политическия дневен ред.

Организаторите на форума от Центъра за изследване на демокрацията посочват, че младите хора на възраст 25-29 г., които нито работят, нито учат или се обучават (т.нар. група 25+ NEETs), са често пренебрегвана група в социалната политика на България. Това поколение стартира своя професионален път непосредствено след икономическата криза през 2008 г. Изправени пред неяснота и несигурност по отношение на работата и социалното си благополучие, тези младежи много по-често са икономически неактивни или заемат несигурни работни места. 

"Налице са пропуски в кариерното ориентиране на младите хора в България и е нарушена връзката между образованието и пазара на труда", коментира заяви Александър Герганов, директор на Социологическа програма в Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).

„Един от проблемите, които съществуват при някои NEETs, е нереалистичната им оценка за това какво означава да работиш, нереалистична оценка за ниво на заплащане“, посочи Лилия Якова, научен сътрудник в Социологическа програма на Центъра за изследване на демокрацията. Някои младежи очакват много по-високо ниво на заплащане от това, което може да се предложи на един току-що стартиращ млад човек на пазара на труда, обясни Якова.

"Относителният дял на NEETs намалява", каза Искрен Ангелов, директор на дирекция „Политика на пазара на труда“ в Министерство на труда и социалната политика. През 2009 г. той е бил 20,8%, 2013 г. – 25,8%, а 2022 г. – 15,1%. Около 25% от лицата се издържат от близки и роднини", посочи Ангелов.

Тонка Караиванова, заместник главен директор на Главна дирекция „Услуги по заетостта” в Агенцията по заетостта, би искала услугите на агенцията да достигнат неактивните младежи, които никога не са проявявали интерес досега. „Имаме нужда от мост към работните места, защото това се отнася към прехода между двата етапа на живота на младежите. Това е финалът на образованието и успешното начало към приобщаването в обществото. Целта е младежите да са по-уверени при стъпването в следващия етап на живота си“, каза Караиванова.

"Голяма част от нашите членове имат свои програми за младежка заетост", посочи Георги Руйчев, изпълнителен директор на Българския форум на бизнес лидерите. Руйчев посочи, че бизнесът мисли и за привличането на българските младежи в чужбина. "Това е един потенциал, от който работодателите в България се интересуват и сами поемат инициативи, за да върнат нашите младежи", добави той.