Газовият гамбит на Путин се проваля

Докато Русия нанася ракетни удари по Киев и други големи градове в Украйна, плановете на президента Владимир Путин да разпали страхове от измръзване в Европа тази зима са на път да се провалят, пише за Financial Times Джефри Зоненфелд, професор по мениджмънт от Йейл.

Русия има нужда да продава на ЕС своя природен газ, но Европа вече не се нуждае от тези доставки. Газът се превръща в пазар на купувачите. Енергийната криза не трябва да представлява заплаха за обединената подкрепа за Украйна, камо ли за комфорта на европейците тази зима, въпреки машинациите на Путин.

Със сигурност предполагаемият саботаж на активния газопровод „Северен поток 1“ и неотвореният такъв „Северен поток 2“ затвориха два източника на руски газ, но ЕС вече не се нуждае от тях. По подобен начин новите заплахи на Путин да спре руския газ, който все още тече през украинската транзитна тръбопроводна система, имат за цел да предизвикат нови опасения в Европа. Но европейците трябва да се успокоят от трансформирането на газовите пазари тази есен.

Много внимание беше съсредоточено върху страната на търсенето от пазарното уравнение: намаляване или унищожаване на търсенето, нормиране и насочване към други енергийни източници. Икономическото мислене обаче означава, че не трябва да забравяме страната на предлагането.

Анализът на основните модели на доставки разкрива, че противно на общоприетото схващане, Европа си осигурява достатъчно газ и LNG (втечнен природен газ) от световните пазари, за да замести напълно вече загубените руски доставки. Нещо повече, тя може напълно да замени руския газ, без да е необходимо унищожаване или пренасочване на търсенето.

След инвазията в Украйна през февруари доставките на руски газ в ЕС се сринаха от 46 на 9 на сто от общите. Този обрат дойде отчасти чрез увеличения тръбопроводен газ от Норвегия и Алжир. Още по-забележително е, че драматичното увеличение на вноса на LNG от САЩ и другаде замени изгубения руски газ. Това ново нарастване на доставките за ЕС сега се доближава, въз основа на нашите изчисления, до 40 процента от общото глобално предлагане на LNG.

Лесно е да пренебрегнем тази революция, защото тя все още е много нова. Но прегледът на всеки голям проект за разработване на LNG, на производствени полета и на терминали за втечняване, показва, че само тази година се очакват повече от 100 милиарда кубични метра допълнителни доставки. Това е 20% увеличение на общото предлагане на LNG.

Тъй като търсенето на LNG намалява в останалата част на света, особено в Китай, новите добавки към глобалните доставки са достатъчни, за да заменят напълно зависимостта на Европа от руския газ от Северния поток и украинските транзитни тръбопроводи. Толкова за "кризата с доставките на газ" на Путин.

Разбира се, LNG е скъп и потребителите и фирмите са разбираемо загрижени за рязко нарастващите разходи за енергия. Но това е отделен въпрос от това дали има достатъчно газ за Европа, за да се заместят напълно руските доставки.

Европейските правителства очевидно вече дават приоритет на фискалните облекчения за потребителите, както по отношение на отоплението на сградите (42% от потреблението на газ в ЕС), така и относно разходите за електроенергия (28% от потреблението на газ), с мащабни субсидии и трансферни плащания в безпрецедентен мащаб.

Европейската индустрия, която отговаря за 30% от потреблението на газ, отдавна се страхува от структурно по-високи цени на газа, но данните показват, че потенциалното икономическо въздействие е значително по-малко от това, което сочеха опасенията.

Газово интензивните сектори - метали, химикали, хартия, кокс, торове и обработка на рафинирани петрол и минерали - представляват една четвърт от потреблението на природен газ в региона, но само 3% от общата брутна добавена стойност в Европа и по-малко от 1% от общата европейска работна сила.

Всички данни сочат, че противно на страховете от криза с доставките, Европа осигурява достатъчно газ и LNG от световните пазари, за да замени напълно доставките от руски газ. В контраст, Путин ще загуби това, което по консервативни оценки възлиза на 100 млрд. долара от пропуснати продажби на газ годишно.

След като подкопа репутацията на страната си като надежден доставчик на енергия, която Съветският съюз поддържаше дори в разгара на Студената война, Путин има много малък съществуващ капацитет за износ и се сблъсква с трудности при разширяването му предвид ледените условия и предизвикателствата на арктическото корабоплаване. Единственият тръбопровод, свързващ Русия с Китай, има 10% от капацитета на европейската тръбопроводна мрежа на Русия, като Китай не бърза да строи нови.

Така че единствените губещи от това газово изнудване са Путин и подкрепящите го.