Държавата трябва да осигури среда за изграждане на цифрова инфраструктура, а не да я изгражда сама

На форума наричан “Българският Давос” представители на всички политически партии, работодателски организации, над 100 браншови организации на бизнеса, научния и гражданския сектор се събраха за второто издание на иновативната платформа за градивен, оперативен диалог, лице в лице между властта, бизнес лидерите, науката и гражданския сектор - Powers Summit.

Всяка тема на събитието имаше три модула:

1. 40-минутен дискусионен панел с лидерите на работодателски организации, браншови и индустриални асоциации
2. Лидерите говорят - изявени представители на бизнеса ясно и прагматично поставят проблеми и дефинират решения, както и нужните действия от страна на държавата за постигането им
3. “Чувам ви” сесия, в която политиците обобщават чутото и дефинират стъпки за неговото постигане. Всеки политик в тази част започва своето изказване с думите “Чух ви”!, ако е чул и казва какво точно е чул

В панел “План за възстановяване” взеха участие Андреана Атанасова, председател на Алианса на технологичната индустрия, инж. Илиян Терзиев, председател на Българската строителна камара, Меглена Русинова, председател на Българската фотоволтаична асоциация, инж. Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България, Стоян Ставрев, член на УС на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Панелът бе модериран от Андрей Бъчваров, Дигитална национална коалиция.

Панелистите поставиха трите приоритета, около които се обедини цялата индустрия в предварителни срещи и разговори, организирани от Powers Summit. Приоритетите изискват да бъдат чути от управляващата власт и решаване в следващите 6 до 12 месеца. Те са:

1. Държавата трябва да създаде един подход и да осигури среда за изграждане на цифрова инфраструктура, а не да я изгражда сама и да налива държавни пари в собствена такава. Ако има бизнес като телекомуникационните компании, които добре се развиват, трябва да им се даде шанс те да направят инфраструктурата, например 5-то поколение мрежи. Подкрепяте ли директно възлагане на тези проекти, например чрез системата ИСУН?
2. До 3 месеца решение за финансиране на рехабилитацията и модернизацията на разпределителната мрежа, а не само на електропреносната мрежа, а до 6 месеца да бъдат приети промените в Закона за енергията от възобновяеми източници и в Закона за енергетиката, които имплементират директивата за възобновяемата енергия от 2018 г. Горният проблем е критичен, свързан с присъединяването на новите енергийни мощности към системата с цел сигурност на доставките и нормално балансиране на новоизградените мощности.
3. Пренасочване на средства от несъстоятелния, нереализуем и ненужен проект за изграждане на батерии за съхранение на електрическа енергия към изграждане на ВЕИ със системи за съхранение на енергия за собствени нужди в предприятията, възстановяване на мощностите на ПАВЕЦ „Чаира“, развитие на електропреносната и електроразпределителните мрежи; във връзка с променената ситуация в енергетиката на ЕС, предоговаряне на изискването за намаляване с 40% на емисиите в енергетиката до 2025 г. в сравнение с 2019 г. с цел удължаване на срока и/или замяна на базовата година с 2022 г. и/или намаляване на процента на редукция; преформулиране на изискванията за енергийно обновяване на сгради в сферата на производството с оглед тяхната реализуемост и др.

Представителите на политическите партии, които споделиха на сцената какво са чули по приоритетите, бяха Атанас Пеканов, заместник министър-председател по управление на европейските средства в служебното правителство, Жечо Станков, ПП ГЕРБ, Асен Василев - ПП "Продължаваме промяната", д-р Хасан Адемов, ПП ДПС, Владислав Панев, Коалиция „Демократична България-Обединение“

Какво чуха политиците и какви ангажименти поеха:

Атанас Пеканов, заместник министър-председател по управление на европейските средства в служебното правителство

“Европа продължава да цели зелен преход, който да ни направи по-малко зависими от доставки от други страни, съответно и по-малко податливи на геополитически рискове. Ключов аспект остава преструктурирането на енергийната ни инфраструктура. Подкрепям възможността и важността средства да отидат в изграждане на ПАВЕЦ. Трябва да се разработи ускорена процедура по присъединяване на ВЕИ-та”.

Жечо Станков, ПП ГЕРБ

“Подкрепяме да не се налага държавната енергетика да губи средства и държавата да поведе битката с инфлацията, без тази битка да минава през джоба на хората. ПП ГЕРБ стоим твърдо зад инициативата за предоговаряне на плана” за възстановяване.

Асен Василев, ПП "Продължаваме промяната"

“Твърдо съм против заменянето на собствени въглищни ресурси с такива с внесен газ. Вече не затваряме мощности, но трябва да се намалят емисиите вследствие на взетото през 2019 г. решение. Ако се намалят въглищата, това е добре за България, но не е добре за региона, тъй като Гърция и Румъния имат интерес нашите въглищни мощности да продължат да работят”.

д-р Хасан Адемов, ПП ДПС

“Около Плана за възстановяване и устойчивост има известни трудности, но невъзможност за изпълнението му. Освен за преодоляване на последствията от Covid кризата той дава възможност за подпомагане на зеления преход, цифровата икономика и дигиталните технологии. Предприятата и бизнесът са тези, които могат да създадат условия за съхраняване на енергията, която се произвежда в повече”.

Владислав Панев, Коалиция „Демократична България-Обединение“

“Важното за Плана за възстановяване и устойчивост е как да се оптимизира ефектът от вложените в него инвестиции. Стари мощности се затварят само когато на тяхно място има изградени нови мощности. Глупост е да затваряме мощности с национален ресурс, с които ще разклатим и съседните ни държави. Необходими са инвестиции в електропреносната система и в съхранението на енергия, осигуряващи енергийната ни независимост и ниски цени за потребителя, за да бъде конкурентоспособна икономиката ни”.