Христо Алексиев: Данъкът на "Лукойл" за 2022 г. е повече от всички техни данъци досега

Авансовият данък, който "Лукойл" е платил за 2022 г. в размер на 90 млн. лева, е повече от всички данъци, които руската компания е плащала у нас през последните 20 години, заяви от трибуната на Народното събрание вицепремиерът по икономическите политики и министър на транспорта Христо Алексиев по време на блиц контрола.

Той уточни, че дъщерната компания на "Лукойл" - Litasco, вече е прехвърлила икономическата си дейност в България. В края на миналата година компанията е платила авансово 10% данък върху печалбата и 33% данък върху свръхпечалбата, въведен по европейските регламенти. За 2023 г. руската компания ще плати 600 млн. лева, сочат разчетите на управляващите.

По отношение на отстъпката за горивата Алексиев има опасения, че механизмът, предложен в законопроекта на ГЕРБ-СДС, който беше одобрен на първо четене в пленарната зала, може да бъде разгледан като скрито мито. 75% от средствата, които постъпват под формата на мита, влизат в бюджета на ЕС, припомни вицепремиерът. София рискува и санкция от ЕК заради този механизъм, допълни той.

Един от вносителите на проекта - Делян Добрев, отчете, че действително има такъв риск и между първо и второ четене на законопроекта е внесена поправка - "Лукойл" ще бъде облагана не "на входа", тоест суровината, а "на изхода", тоест произведените горива, за да не се приема като скрито мито.

Цената на най-масовият бензин А95 е намаляла с близо 0,80 лева от лятото насам, каза още Алексиев, но Добрев го репликира, че паралелно цената на руския петрол е паднала до ниво от 50 долара за барел, а при аналогични цени преди няколко години цената на бензина се е движила в диапазона 1,50-1,70 лева за литър, тоест има още възможности за намаляване на цената.

По време на блиц контрола Христо Алексиев коментира още, че се водят разговори за промяна в Плана за възстановяване и устойчивост в частта "Енергетика". Според него в ЕК има разбиране, че енергийната криза и войната в Украйна променят ситуацията и записаното вече не кореспондира с плана RePowerEU. Така той отговори на въпрос дали България действително е поела ангажимент за намаляване на емисиите въглероден диоксид от производството на електроенергия от въглища с 40% до 2026 г.

Според депутата от ГЕРБ-СДС Жечо Станков ако България се откаже от въглищата, ще се стигне до увеличаване на потреблението на газ, което противоречи на новата ситуация в енергийния сектор на ЕС. 

Алексиев обясни, че в плана има някои проекти, които са спорни и посочи като пример изграждането на батерийните мощности, но и допълни, че документът е бил писан и одобрен преди войната в Украйна. Според него промените трябва да бъдат широко обсъдени - и в парламента, и в обществото.

Преди ден от "Продължаваме промяната" внесоха в Народното събрание предложение да бъде даден мандат на служебния кабинет за предоговаряне на Плана за възстановяване с европейските власти.