Заради войната в Украйна страните от Европейския съюз (ЕС) ще похарчат 1 трлн. долара за енергийни сметки, изчислява Bloomberg. Това са средствата в подкрепа на бизнеса и домакинствата заради високите цени - към 700 млрд. долара, както и парите, дадени за намаляване на зависимостта от руските изкопаеми горива.
ЕС вече не купува петрол и руски въглища, а доставките на руски природен газ са съществено съкратени. Част от недостига беше покрит с увеличени доставки от Норвегия, а останалото - с внос на втечнен газ от Катар, САЩ и други източници.
Сега сме много по-оптимистично настроени спрямо есента, категоричен е Клаус Мюлер, ръководител на германския мрежови оператор Bundesnetzagentur в интервю за ARD. Неговият опитмизъм е свързан основно с пълните газохранилища в Германия (до 91% от капацитета им спрямо 54% в началото на миналия отоплителен сезон, когато "Газпром" не изпълни своите ангажименти), както и заради топлата зима досега.
Необичайно високите температури на този етап провалят плановете на руския президент Владимир Путин, отбелязва още Bloomberg. Те, заедно с комбинацията от намаленото потребление, доведоха до спад на цената на природния газ на водещата европейска борса - нидерландската TTF до ниво под 70 евро за мегаватчас.
Според прогноза на Morgan Stanley през 2023 година потреблението на газ в Европа ще намалее с 16% спрямо средното ниво за последните пет години. Това е последица както от свитата икономика, така и от някои мерки за енергийна ефекитвност, наложени на фона на войната в Украйна, както и увеличаването на възобновяемите енергийни мощности в Европа.
Ако зимата се задържи по-мека от обичайното, европейските газохранилища може да приключат сезона почти наполовина пълни, или с два пъти повече газ от миналата пролет. Това означава по-малко разходи за нагнетяване. Това води до намаляване на цената на газа, но тя още е по-висока от средните нива в последните години и рискове съществуват.
През 2022 година европейските страни се възползваха от комбинация от фактори - затварянето на Китай заради случаи на коронавируса, както и запазването на газовите потоци от Русия, макар и много ограничено. Но в ЕС се опасяват, че това едва ли ще се повтори през 2023 година и реално следващата зима ще бъде по-голямо предизвикателство.
В момента се изгражда нов капацитет за доставка на втечнен газ, но той ще бъде в експлоатация едва през 2025 година. Но и тук Русия е предизвикателство, защото е третият по обем доставчик на втечнен газ в Европа през 2022 година.
В момента ЕС е в доста по-добра позиция по отношение на енергийната криза, но опасността още не е отминала, коментират анализаторите от Wood Mackenzie. Те предупреждават, че климатичните промени могат да доведат до внезапна рязка промяна във времето като например вълната арктически студ, обхванала САЩ през последните седмици. Тогава газохранилищата ще бъдат изпразнени до под 20% от капацитета им и следващото лято ще бъде голямо предизвикателство за европейския газов сектор.
15:09 | 09.01.23 г.
