2022 - годината, в която газовите кошмари на ЕС се сбъднаха

Изпращаме 2022 година - още една година, белязана от войни, икономически, политически и обществени промени. Сега, когато и последните 12 месеца са почти история, Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последната година в специалната секция „Икономиката през 2022".

От години страните от Европейския съюз (ЕС) имат голям енергиен проблем - силна зависимост от вноса на енергоизточници. През 2022 година обаче се сбъднаха най-големите кошмари на общността - разрив в отношенията с основния си доставчик на петрол и газ Русия.

По отношение на природния газ през 2021 година страните от общността са внесли 83% от газа, който потребяват. 40% от този внос, или към 155 млрд. куб. метра, е от Русия. Това съотношение се мени през годините, като за последните две години пикът е през септември 2019 година - малко над 56% от вноса на природен газ се пада на Русия.

Графика: Европейска комисия

Днес вече е очевидно, че още от втората половина на 2021 година Русия е започнала да насочва своето енергийно оръжие към ЕС. Тогава газът започна бавно да поскъпва - в началото на миналата година суривината се търгуваше на нива около 16 евро за мегаватчас, но тогава търсенето беше намалено от мерките заради пандемията от коронавируса.

През пролетта и лятото на 2021 година започна постепенно разхлабване и цената на газа започна да се доближава до средните си нива - около 50 евро за мегаватчас. Икономиката се подготвяше да се върне към нормалността преди коронавируса. Още тогава се появиха първите сигнали и опасения за зараждаща се енергийна криза - подтискан за повече от година, бизнесът бързаше да завладее отново своите позиции, а добивите на енергоизточници твърде дълго бяха под натиск, за да отговорят на рязко възстановяване на търсенето.

През есента много европейски държави осъзнаха, че ще посрещнат зимата с по-малко от обичайното резерви от газ, след като "Газпром" не изпълни ангажиментите си да напълни газохранилищата. В първите дни на декември 2021 година природният газ на нидерландската борса TTF достигна до ниво около 70 евро за мегаватчас, а няколко дни по-късно подобри рекорда, записвайки цена от 126 евро за мегаватчас на 23 декември.

Цената на природния газ на нидерландската борса TTF през последните 24 месеца

Така 2022 година започна с осъзнаването на новите реалности на газовия пазар в Европа и ролята на Русия на него. След началото на войната в Украйна рекордните нива от края на 2021 година започнаха да се смятат за нормални, а на 26 август беше достигнат историческият пик от 345,72 долара за мегаватчас. Тогава "Газпром" изненадващо съобщи, че спира "Северен поток 1" за планов ремонт, точно в разгара на кампанията за нагнетяване на газ в газохранилищата в Европа.

В следващите седмици взривове разрушиха тръбите на "Северен поток" по дъното на Балтийско море и в момента единствените трасета на руския природен газ за Европа са Украйна и "Турски поток". Но пазарите вече не реагират на заплахите за спиране на доставките - водещият фактор вече са метеорологичните условия и колко студено може да стане през зимата в Европа.

Енергийното оръжие на Кремъл

С началото на войната в Украйна Западът започна с добре познатото от 2014 година насам - санкции, които да принудят Москва да спре. До този момент тази политика нямаше никакъв успех, но сега мерките започнаха да стават все по-остри и да обхващат все повече области - до голяма степен и защото Европа осъзна колко е била лъгана и че не може повече да се има доверие на руския президент Владимир Путин. Няколко дни преди 24 февруари той уверяваше всички, че няма никакво намерение да започне война и провежда единствено учения със 100 хил. военни по границите с Украйна.

Тогава руският президент беше уверен в своите сили - постави гостуващия президент на Франция Еманюел Макрон и канцлера на Германия Олаф Шолц да седнат на дълга десетина метра маса, когато разговарят с него, и със самочувствие диктуваше условията, при които доставя газ в ЕС, включително и задрасквайки записаното в договорите, без никакво съмнение, че и този път икономическият натиск ще даде очаквания резултат.

В последния работен ден на 2022 година Путин обаче подписа указ, който отново променя условията за плащане за газ, позволявайки преводи в чужда валута - да, когато става въпрос за събиране или плащане на задължения от страна на "Газпром" но дали това не е сигнал, че  започва промяна в позициите?

Като цяло този път руският блъф се оказа неуспешен и към края на годината делът на руския природен газ във вноса в ЕС вече е под 10%, а цената се върна на нивата отпреди началото на войната в Украйна. Първите данни сочат, че през 2022 година "Газпром" е доставил под 60 млрд. куб. метра газ на своите клиенти в Европа. Тръбният газ от Русия успешно беше заменен от втечнен газ, основно от САЩ. През тази година в ЕС ще бъдат доставени към 130 млрд. куб. метра втечнен природен газ. Сега предизвикателството пред общността е да не бъде постигната нова зависимост - между януари и септември 44% от втечнения газ в Европа отново идва от един доставчик - САЩ.

Изходът

Сигурността и конкурентоспособността на енергийните доставки ще бъдат ключов въпрос и ЕС трябва да преговаря "с един глас с трети страни" при изготвянето на енергийни договори, а ЕК - да има по-силна роля "в преговорите, свързани с енергопотреблението".

Звучи ли познато? Това е част от резолюция на Европейския парламент, призоваваща за общи покупки на природен газ, които да помогнат за решаване на енергийните проблеми, подписана през... 2015 година.

В последвалите години препоръките не бяха взети под внимание. Сега отново общите покупки са сочени като решение на газовата криза, а след години на неглижиране, сега Брюксел отново поглежда и към алтернативни източници на газ - например страните в Африка.

Възобновяемите източници не само намаляват зависимостта от вноса, но и играят "решаваща роля за подобряването на качеството на въздуха и създаването на работни места и растеж", отбелязва текстът на резолюцията на ЕП от 2015 година. В нея се посочва, че почти 61% от вносния газ например се използва за отопление и част от тези количества могат да бъдат спестени чрез възобновяемите енергийни източници.

Войната сега за кратко сложи на пауза тези планове - много от страните се върнаха към въглищата, за да осигурят енергия за бизнеса и домакинствата. Но като цяло плановете не се променят и до 2030 година съществена част от електроенергията в ЕС ще бъде доставена от зелени енергийни мощности.

Това е и дългосрочно решение относно зависимостта на ЕС от вноса на изкопаеми горива, защото възстановяването на доставките до нивата отпреди войната изглежда невероятно в момента.

Има ли път назад за руския природен газ?

Никой няма илюзии, че отношенията между ЕС и Русия могат да бъдат същите, както преди войната. Но какви перспективи има Русия да върне газа на основния си пазар - дори и след значителното намаление на доставените количества Европа остава най-големият купувач на руския газ. След взрива на три от тръбите на проекта "Северен поток" Русия има на разположение само няколко опции за увеличаване на доставки на газ за ЕС. Една от тях е през Украйна, чийто капацитет на мрежата е достатъчен за задоволяване на нуждите на ЕС и допреди да заработи "Северен поток 1" беше основният транзитен коридор на руския природен газ в Европа. Москва обаче едва ли ще погледна на този вариант като "чисто икономически проект", както години наред коментираше за "Северен поток 2".

Резерв е "Ямал", който от края на 2021 година е в реверсивен режим и доставя газ от Германия към Полша. Капацитетът на тази връзка е 33 млрд. куб. метра годишно.

Третата опция е останалата единствена здрава тръба на "Северен поток", но тя е част от разширението на проекта, което така и не получи зелена светлина от Германия.

В Москва има още един вариант за завръщане в ЕС - през Турция. В южната ни съседка се събира газ от няколко направления - от Азербайджан, втечнен газ и от Русия. Предположенията на Кремъл са, че и този път ЕС ще си затвори очите и купувайки газ от хъба в Турция, няма да смята за проблем, че голяма част от него е руска.

2023 година ще бъде трудна за европейската енергетика. Едва ли ще бъдат повторени щастливите обстоятелства (намаленото потребление в Китай), благодарение на които страните все пак успяха да осигурят газ, макар и на висока цена. И парадоксално или не - всичко в енергетиката на ЕС, една от водещите икономически сили в света, ще зависи от температурите през зимата.