Любов Панайотова: Не можем да избягаме от ангажимента по Плана за възстановяване

Не можем да избягаме от ангажимента, който сме дали за декарбонизацията, но можем да предложим алтернатива. Това заяви пред БНР Любов Панайотова, директор на Фондация "Европейски институт". Този коментар тя направи по повод предложението за удължаване на работата на ТЕЦ-овете у нас до 2038 г., а не както предвиждаше Националният план за възстановяване и устойчивост, те да бъдат затворени през 2025 г.

По искане на Комисията по енергетика редактирано предложение за запазване на въглищния сектор влиза като извънредна точка в дневния ред на парламента. Депутатите настояват Министерският съвет да изиска промяна в Плана за възстановяване и устойчивост. От него трябва да отпадне поетият от страната ни ангажимент за намаляване на въглеродните емисии от производството на ток с 40% до края на 2025 г.

"България би могла да изтъкне определени аргументи, които дали ще се възприемат от Европейската комисия, доколко експертите ще ги преценят, имаме ли конкретен план. Цифрата, която е поставена за намаляването на парниковите емисии, т.е. ние да се включим в общото намаляване на ЕС, трябва да бъде спазена, посочи Панайотова. – Ако не е с „Мариците“, трябва да е много ясно какво правим спешно друго, за да постигнем това число.“

Тя е категорична, че планът няма да бъде одобрен и никаква промяна не може да бъде направена на крайните параметри.

По думите ѝ такова нещо до момента не се е случвало в друга държава. Според нея станалите страни-членки трябва да реагират по някакъв начин, да не би за България да има преференциален подход, а другите да бъдат ощетени. „Много страни страдат“, подчерта тя и заяви, че балансът трябва да бъде запазен.

Панайотова отбеляза още, че докато се водят преговорите, България не може да изпълнява останалите проекти.

Според нея разговорът в нашата страна или е много експертен, или се принизява. „Като член на Европейския съюз имаме своите ангажименти, заяви тя и напомни, че до момента са минали 2,5 години от започването на плана, и изказа мнение, че преговорите трябваше да се водят в началото.

Любов Панайотова е категорична, че трябва да се обърне повече внимание на коментарите на представителството на Европейската комисия в България. По думите ѝ, независимо от това кое правителство го внася и колко правителства се сменят, поетият ангажимент е на национално ниво – независимо от политическата боя, партии и договорки: "Това е стабилността на държавата, реномето на държавата и оценката доколко ние сме партньор, на който може да се разчита, и да ни имат доверие", коментира експертът.

Тя обясни, че България е длъжна да постигне определени параметри по този финансов пакет и попита, ако има промяна, с какво ще се компенсират определени средства за проекти, които няма да бъдат изпълнени.

„Не може да се върви по някакъв план и да се стартират другите проекти, без целият пакет да бъде договорен наново. Абсурд е да стане. Това отнема изключително много време. Тази година трябва да има междинна оценка за това как са изхарчени парите, да се види къде липсва възможност да бъдат усвоени пари, за да бъдат пренасочени към другите страни-членки, които имат по-хубави проекти. Този пакет, големият – европейският, няма да остане неусвоен, той ще бъде преразпределен след първите три години, като се види как върви“, потвърди Панайотова.

Тя е на мнение, че няма да има достатъчно смелост в изпълнителната власт, тъй като тя не е редовна, да се говори пред Брюксел: "Нашите депутати ни накараха". „Много е жалко, защото парите са много. Никога няма да имаме толкова пари повече. Скептик съм. Един пакет цялостно се предоговаря. Това отнема време", категорична е Любов Панайотова и поясни, че страната ни няма готов план за масово навлизане на алтернативни и зелени мощности.