Китай продължава да купува газ с темпове от времето на енергийната криза

Китай е в процес на интензивни покупки на природен газ, като властите се радват, когато вносителите сключват нови сделки за доставка дори след отшумяването на световната енергийна криза, пише Bloomberg.

Правителството продължава да подкрепя усилията на държавните купувачи да подписват дългосрочни споразумения и дори да инвестират в нови съоръжения за износ, за да укрепят енергийната сигурност на страната преди средата на века, споделят източници, запознати с темата.

Китай е напът да се превърне в най-големия вносител на втечнен природен газ (LNG) в света през 2023 г. И за трета поредна година китайските компании са готови да купуват повече от "синьото гориво" в дългосрочен план, отколкото всяка друга страна, показват данни, събрани от Bloomberg.

Китай гледа напред в бъдещето, за да избегне повторение на недостига на енергия, като същевременно се стреми да стимулира икономическия растеж. Дългосрочните договори за LNG са привлекателни, тъй като доставките са обещани на сравнително стабилна цена в сравнение със спот пазара, където газът поскъпна до рекордно ниво след нахлуването на Русия в Украйна.

„Енергийната сигурност винаги е била приоритет за Китай“, коментира Тоби Копсън, ръководител на отдела за търговия и консултации в Trident LNG. „Наличието на достатъчно предлагане в тяхното портфолио им позволява да управляват бъдещата волатилност“, добавя той.

Стремежът към сключване на сделки ще подкрепи реализацията на глобалните експортни проекти, засилвайки ролята на горивото в енергийния микс . И тъй като доставчиците започват да ухажват китайските вносители, влиянието на Пекин на пазара се очаква да се увеличи.

През 2021 г. Китай започна да настоява за дългосрочни договори, след като отношенията със САЩ се влошиха. Макар вносът да намаля миналата година отчасти поради по-слабото търсене на фона на ограниченията около коронавируса, китайските купувачи подновиха стремежа си, след като нахлуването на Москва в Украйна прекъсна руските доставки за Европа.

Китай подписва повече на брой сделки за доставка на LNG спрямо конкурентните вносители. Източник: BloombergNEF

Произтичащите от това високи цени и глобалната конкуренция при LNG дадоха бърз урок относно необходимостта от стабилни доставки. Част от стремежа на Китай за енергийна сигурност е да диверсифицира вноса между различните страни като щит срещу по-нататъшни геополитически смущения.

Няколко други вносители, включително Индия, също се стремят да си осигурят повече сделки, за да избегнат бъдещ недостиг, но Китай заключва договори с много по-бързи темпове. Досега тази година 33% от подписаните дългосрочни договори за доставка на LNG са свързани с Китай, изчислява Bloomberg.

През последния месец държавната China National Petroleum Corp. сключи 27-годишна сделка с Катар и взе дял в мащабния проект за разширяване на износителя, докато ENN Energy Holdings Ltd. подписа договор с американския разработчик Cheniere Energy Inc. Доставките от двата договора са планирани да започнат най-скоро през 2026 г.

Предстоят още сделки, като преговорите обхващат износители от Хюстън до Сингапур. Държавни гиганти, включително Cnooc Ltd. и Sinopec, водят дискусии със САЩ, докато по-малки фирми като Zhejiang Provincial Energy Group Co. и Beijing Gas Group Co. също търсят сделки. Катар води преговори с няколко китайски купувачи за продажба, като споразуменията могат да достигнат хоризонт от над 20 години, споделят търговци.

Сделките ще помогнат за захранването на около дузина нови терминали за внос на LNG, които трябва да започнат да се строят в крайбрежните райони на Китай по-късно това десетилетие. Вносът на LNG в страната може да нарасне до 138 милиона тона през 2033 г., което е около два пъти повече от текущите нива, изчислява норвежката консултантска фирма Rystad Energy.

Правителството не принуждава компаниите да подписват сделки и търговците ще подписват само споразумения, които имат атрактивни цени, добавят търговците. Китайските купувачи също използват новите договори за LNG, за да разширят портфолиото си и да отключат доходоносни възможности за търговия.

Прогнозата за повишено търсене обаче не е сигурна, особено след като Китай увеличава производството на газ на своя земя, докато доставките по суша от Русия могат да нараснат, ако бъдат построени нови газопроводи. Излишъкът от доставки увеличава риска терминалите за внос на LNG да остават бездействащи по-често, предупреди миналия месец анализаторът на Cnooc Си Сюгуан.

Въпреки това прекъсванията и недостига на електрозахранване през последните няколко години промениха мисленето на политиците в Китай, които сега предпочитат енергийната сигурност пред възможно свръхпредлагане, изтъкват търговци, които са информирани за стратегията на правителството.

Вносът на LNG в Китай се очаква да нарасне двойно през следващите 10 години. Източник: Rystad

Липсата на въглища – основното гориво в Китай за производство на електроенергия – предизвика широки съкращения на електроенергията за фабриките за кратки периоди през 2021 г. и 2022 г., забавяйки икономическия растеж. В отговор страната обеща да увеличи капацитета за добив и производството на твърди изкопаеми горива се повиши до рекордни нива.

Сега политиците искат да направят същото с газа. Пекин настоява енергийните гиганти също да увеличат производството на газ у дома, намалявайки разходите за сондиране, за да повишат самодостатъчността, споделят източници.

„Като се има предвид, че се обсъждат нови тръбопроводи, но все още не са финализирани, китайските купувачи се стремят да си осигурят доставки“ от пазара на LNG, посочва Михал Мейдан, ръководител на China Energy Research.

Плюс това, колкото повече сделки подписва Китай, толкова по-голям контрол има страната върху глобалните доставки на LNG. Китай вече играе ключова роля в балансирането на пазара, препродавайки своите договорени пратки на най-нуждаещите се купувачи, когато местното търсене е слабо, като тази тенденция ще зачести и разшири, когато новите сделки започнат да се материализират по-късно това десетилетие.

„По-големите и по-утвърдени купувачи обикновено притежават по-голяма сила за преговори в сравнение с по-малките играчи“, изтъква Си от Rystad.