Калоян Стайков: Геополитиката е по-важна за цената на петрола от търсенето и предлагането

Цените на петрола зависят от геополитическите решения, докато новините за ограничаване на производството на петрол пораждат първоначален ефект за покачване на цените, но той бързо се охлажда. Този коментар в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria направи Калоян Стайков, главен икономист в Институт за енергиен мениджмънт.

„Цените на петрола не са пазарни, а геополитически. Геополитическите отношения влияят на цената на петрола много повече от търсенето и предлагането", смята той. "В момента пазарът е зависим от това дали отношенията между САЩ и Иран и останалите износителки на петрол ще се обтегнат. Новини за ограничаване на производството на петрол пораждат първоначален ефект за покачване на цените, но той бързо се успокоява.“

Стайков подчерта, че обтягането на отношенията в Ивицата Газа е фактор, който не можеше да бъде предвиден. По думите му той създава страхове за пазара и цената на петрола, но „предстои да се разбере дали тези страхове са обосновани, или по-скоро преувеличени“.

Енергийният анализатор напомни, че либерализирането на енергийния пазар за домакинствата у нас е реформа, която обхваща голям брой от хора и влияе значително на пазара. Стайков уточни, че става въпрос за 4,7 млн. потребители и около една трета от годишното потребление от електроенергия.

„С либерализирането домакинствата ще използват вече съществуващата инфраструктура, но ще имат право да изберат своя доставчик на пазара. Тъй като крайните снабдители от една страна ще купуват по пазарни цени, а от друга страна, ще трябва да продават на регулирани цени, тази разлика ще трябва да се покрие, за да не фалират, поясни той и припомни, че източник на финансиране ще бъде Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.

Енергийният експерт отбеляза, че когато се говори за развитие на сектора, трябва да има стратегическа визия. „Тези стратегии трябва да бъдат адаптирани към модерните условия с развитието на технологиите", посочи Стайков и настоя сигурността на доставките и конкретните енергийни политики за енергийния микс да не са за сметка на достъпността на цените, защото българската икономика няма висока добавена стойност и се конкурира на база на цена, а не на база качество.

Той е на мнение, че липсата на гъвкавост досега се дължи на лошо планиране и напомни, че вече петнадесет години не може да се създаде стратегия за развитие и понякога се вземат неразумни решения при формирането на енергийни политики.

Ще останат ли регулираните цени за крайните потребители до 1 януари 2026 г.? Кои са митовете и реалностите при либерализирането на енергийния пазар? Как се избират технологиите за производството на електроенергия у нас? По какъв начин ще се реализира Зелената сделка?

Целия коментар гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.