ЕС търси начин да стимулира енергийната интеграция сред страните от Югоизточна Европа

Предишните опити за интегриране на пазарите на електроенергия в Югоизточна Европа стигнаха до задънена улица, но сега този план получи нов тласък на фона на колективния натиск за членство в Европейския съюз (ЕС) и задаващите се въглеродни такси, пише Euractiv.

Страните от Югоизточна Европа, включително Украйна, Молдова и Грузия, отдавна се стремят да се присъединят към ЕС, което според председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен е част от „стратегическите интереси и интересите на Европа, свързани със сигурността“.

Но на техническо ниво процесът е бавен. В продължение на почти 20 години базираният във Виена секретариат на Енергийната общност работи, за да подготви енергийните пазари на страни като Черна гора и Албания за интеграция.

На 3 юли, на годишната неформална среща, организирана в Баня Лука в Босна и Херцеговина, представители на Брюксел пристигат, за да прочетат закона пред събралите се министри на енергетиката и околната среда.

„Договарящите се страни са призовани да ускорят транспонирането и прилагането на Пакета за интегриране на енергийната система без допълнителни забавяния“, заяви заместник-генералният директор на енергийния отдел на ЕК Мехтилд Вьорсдьорфер.

Всички бъдещи членове на общността пропуснаха крайния срок през декември 2023 г., за да свържат своите енергийни пазари.

И все пак настроението беше оптимистично, защото масовото прекъсване на електрозахранването в региона в края на юни насочи вниманието върху значението на интеграцията на мрежите и стимулира по-задълбочено сътрудничество.

На 21 юли електричеството спря в няколко балкански страни, вероятно поради повреда в разпределителните мрежи, усложнена от пика на търсенето поради високите температури.

Присъстващите в Баня Лука демонстрираха „истинска ангажираност“, разкрива пред Euractiv Артур Лорковски, ръководител на секретариата.

Освен спиранията на тока, два други фактора повлияха за промяната в динамиката.

Първо, всички страни от Енергийната общност, с изключение на Косово, сега водят официални преговори за присъединяване към ЕС, което дава на предишния неясен проект „конкретна дестинация“, обяснява Лорковски, бивш полски дипломат.

Това доведе до участието на всички в правителствата, подобно на изготвянето на дългосрочните климатични планове в региона.

Украйна представи своите планове на 25 юни, като се очаква другите страни в региона ще направят това скоро. В същото време плановете на повече от 20 държави от ЕС остават неизпълнени.

Механизмът за коригиране на въглерода на границите (CBAM) ще влезе в сила от 2026 г. и ще санкционира износа на електроенергия от Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония към ЕС. Тези страни ще трябва да плащат милиони евро въглеродни такси всяка година на страните членки на блока.

Механизмът налага данък върху вносните стоки в зависимост от въглеродното им съдържание.

Печалбите от износа на електроенергия помагат за поддържане на ниски цени на вътрешния пазар. Тук „електричеството е човешко право“, обяснява полякът.

Регионът може да избегне въздействието на  новите правила до 2030 г., но за да направи това, страните трябва да интегрират своите енергийни пазари. Вьорсдьорфер каза „да“, когато беше попитана от Euractiv, дали митата са фактор за ускоряване на приемането на необходимите закони.

Очертава се въглероден шок

Втората важна точка от дневния ред в Баня Лука беше изправянето на кандидат-членките на ЕС пред строги вътрешни цени на въглеродните емисии.

Когато страна като Молдова се присъедини към ЕС около 2030 г., ценообразуването на въглеродните емисии може да причини на нейните енергоемки индустрии „въглероден шок“ и това да ги изправи пред финансов край, опасяват се правителствени служители.

„Въвеждането на въглеродни такси с общата цел за присъединяване към Схемата за търговия с емисии на ЕС обаче остава ключов аспект“, обяснява Диана Аконсия, директор по международните въпроси в отдела по климата към ЕК.

Така че целта е тези икономики постепенно да се приспособят към ценообразуването на въглеродните емисии. На министрите бяха представени три възможности за избор: въглеродна такса само при производство на електроенергия, включване на основни стоки като цимент и стомана или въвеждане на цялата схема.

Оценките на въздействието за всеки вариант ще бъдат споделени на срещи на заинтересованите страни на 20 септември и 24 октомври, преди окончателните констатации да бъдат представени на официално заседание на министрите на 12 декември.

Междувременно „пълно транспониране“ на рамката за измерване и отчитане, която е основата на всяка цена на въглеродните емисии, съответстваща на изискванията на ЕС – трябва да бъде реализирано.

Не всички страни от Енергийната общност са особено щастливи от перспективите за въвеждане на еквивалентни на ЕС цени на въглеродните емисии в края на десетилетието.

„Честно казано, смятаме, че въглеродните такси не са необходими на този етап“, коментира Гетоар Меку, заместник-министър на икономиката на Косово.

Други се оплакват от натовареността, свързана с интегрирането на пазарите на електроенергия. Всички кандидат членки на ЕС бяха помолени да предприемат обновяването на пазара на електроенергия в блока от края на 2010 г. до края на 2023 г.

Да бъдеш помолен да приемеш „девет директиви и регламенти само за една година, докато ЕС ги прилага повече от десетилетие, е несравнимо“, изтъква от своя страна Константин Боросан, държавен секретар по енергетиката на Молдова.