"Булгартрансгаз" и ЕСО ще бъдат отделени в нов холдинг към енергийното министерство

Държавните енергийни дружества "Булгартрансгаз" ЕАД и Електроенергийният системен оператор (ЕСО) ще бъдат отделени в нов холдинг към Министерството на енергетиката, съобщи служебният министър Владимир Малинов пред депутати.

Промяната е съгласувана с Европейската комисия (ЕС) и ще бъде заложена в Плана за възстановяване и устойчивост.

България ще предложи "Булгартрансгаз" и ЕСО да бъдат включени в забранителен списък за приватизация, за да няма притеснение, че се готви тяхната продажба, съобщава БНР.

"Имаме 1,2 млрд. лв. облигационни заеми в рамките на Български енергиен холдинг (БЕХ). Като първият от тях в размер на 600 млн. лв. падежира на 25 юни следващата година. Предварителният финансов анализ, който сме извършили, безспорно, ние имаме още няколко месеца докато приключим преговорите с ЕК, показва, че ще е необходима финансова помощ от страна на българската държава за реализирането на тази мярка", каза министърът на енергетиката.

Малинов подчерта, че служебното правителство не предвижда закриване или приватизиране на БЕХ.

"Още като изпълнителен директор на "Булгартрансгаз" съм против приватизацията или отделянето на БЕХ от рамката на българската енергетика", посочи министърът, цитиран от БТА.

Отделно Малинов каза, че има голям потенциал за износ на електроенергия към пазара в Украйна. Състоянието на електропроизводствените мощности там в момента е много тежко и се очаква при нормална зима украинската система да има дефицит от между 4 и 6 гигавата електроенергия на час в рамките на студените дни. Този дефицит трябва да бъде компенсиран и това е възможност за българската енергетика, посочи още Малинов, цитиран от БТА.

"България има активна роля за увеличаването на техническия капацитет за внос на електроенергия към Украйна, защото в момента съществуват ограничения от 1,7 гигавата на ниво ENTSO-E (Европейска мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия - бел. ред.) и борбата е той да се увеличи до 2,2 - 2,4 гигавата", каза Малинов.

По груби сметки, отбеляза той, определеният таван от 11 милиона тона въглеродни емисии ще даде възможност на държавната централа в Маришкия басейн при 6000 часа работа годишно да работи на 90 процента от инсталираната си мощност, което представлява производство на 1,4 гигавата в рамките на заложения праг в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), който не подлежи на предоговаряне от страна на Европейската комисия.

"Предвид заложените 11 млн. тона въглероден отпечатък и съществуващата калоричност на въглищата в Маришкия басейн, то това са близо 15 млн. тона, което дава възможност за работа на хората в региона не само за рекултивация на терени, но и за изпълнение на основните им задължения според концесионния договор за добив на лигнитни въглища", посочи министър Малинов. 

В рамките на изслушването Малинов определи сегашното състояние на електроенергийния пазар в региона като "изключително уязвимо".

Относно заложения емисионен праг от 11 млн. тона, считано от януари 2026 година, Владимир Малинов запозна депутатите и с постигнатото при разговорите с ЕК през последните месеци с оглед промените в НПВУ и добавянето на новата глава "РиПауърИЮ" (RePowerEU). Така, в рамките на този общ праг, по мярката за декарбонизация на българската енергетика отпадат по последна информация таваните за всяка отделна инсталация. В разговорите е бил обсъден и преходът към нискоемисионна енергетика чрез пазарни, а не административни и финансови мерки.

Според оценките на Министерството на енергетиката, България ще се вмести в ограниченията от 11 млн. тона още през тази година и това се дължи на преустановената дейност на ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" през февруари, като в средата на 2026 година ще изтече и срокът на действие на дългосрочния договор с ТЕЦ "ЕйИЕс Гълъбово".