ЕК още не вижда основания "Булгартрансгаз" и ЕСО да останат в БЕХ

Служебното правителство води преговори с ЕК относно промените в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и средствата по RePowerEU съгласно решението на предишното Народно събрание от януари 2023 г.  Тогава депутатите поискаха да бъдат предоговорени и премахнати ангажиментите за намаляване на въглеродните емисии (с 40% до 2025 година спрямо нивата от 2019 година), постепенния отказ от въглищата, както и реформата в Българския енергиен холдинг (БЕХ), която предвижда изваждането на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и операторът на газовата инфраструктура "Булгартрансгаз" от състава на холдинга.

От ЕК са изразили становище, че промени могат да бъдат одобрени, ако България предложи мерки, които да има еквивалентен ефект.

"Стриктно се ръководим и изпълняваме решенията на парламента", заяви по време на изслушване в Народното събрание служебният министър на енергетиката Владимир Малинов по отношение водените разговори за оставането на двата оператора в БЕХ. Той отбеляза, че изпълнението на това решение, което България е вписала в одобрения от ЕК план, потенциално може да доведе до финансови проблеми в БЕХ, но "Булгартрансгаз" и ЕСО няма да пострадат.

Активите и на двете дружества са с най-голяма стойност и те са част от гаранциите по облигационните заеми на БЕХ. Ако се стигне до изваждането им, условията по заемите на холдинга ще трябва да бъдат предоговорени, смята Малинов. 

От думите на служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова стана ясно, че предложението на преговорния екип за промяна е да бъде гарантирано, че няма да има кръстосано субсидиране между дъщерните компании в енергийния холдинг, което обаче е отхвърлено от ЕК с коментара, че това не е алтернативна мярка с еквивалентен ефект.

В момента се разработват други предложения, допълни още Малинов.

По време на заседанието в пленарната зала бяха изразени опасения, че изваждането на "Булгартрансгаз" и ЕСО от БЕХ цели подготовката им за приватизация.

И без допълнителните мерки, предвидени в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), България е постигнала съществено намаляване на въглеродните емисии, което показва, че заявеното ограничаване с 40% е реалистично, съобщи от парламентарната трибуна Людмила Петкова.

По отношение на въглеродните емисии нашето предложение включва премахване на графика за постепенния отказ от въглища, както и определянето на годишни пределни стойности на емисиите за отделните инсталации, а да бъде изготвена обща граница на емисиите, изработена на базата на намалението на емисиите, което се регистрира.

От ЕК са склонни да приемат това, но настояват за мерки в случаите, когато нормите се превишат.

Малинов коментира още, че е направено искане до ЕК да бъде намалена инвестицията за зелен водород, тъй като парите не са достатъчни за изграждане на мащабна инсталация на територията на Маришкия басейн, какъвто беше замисълът.

ЕК и България работят и за удължаване на срока, в който могат да бъдат използвани средствата в ПВУ, предвидени по RePowerEU - общо 479 млн. евро. В момента няма проектна готовност, а парите трябва да бъдат използвани най-късно до август 2026 година (както и по ПВУ).

Прекалено амбициозно е за оставащото време да бъдат планирани, одобрени, изпълнени, одитирани и съответно - заплатени, проекти по този план. Затова и България преговаря за финансови инструменти, които да помогнат да усвоим парите, посочи още енергийният министър.

По тази точка имаме голямо разбиране с Брксел, допълни той и уточни, че вариантите са няколко, включително да се надградят инвестициите по вече договорени проекти по ПВУ. Малинов обаче отбеляза, че пари са нужни за критични сектори от енергетиката и това трябва да бъде взето предвид.