Дойде ли времето да се сбогуваме с петрола?

Големите петролни и газови компании започнаха да губят доверие за перспективите пред основната си дейност - добив на петрол и газ, пише колумнистът на Ройтерс Рон Бусо. Той визира намалените капиталови разходи в отчетите на повечето гиганти, които в същото време увеличават средствата, които насочват към инвеститорите.

Според анализатора това е началото на края на епохата на петрола, макар че няма никакво съмнение, че той, а още повече природният газ, ще бъде използван още десетилетия. Но вече опасенията са за увеличаваща се нестабилност на цените на фона на ускореното навлизане на чистата енергия като вятър, соларни панели и биогорива.

В отчетите има противоречиви на това становище сигнали - повечето големи петролни компании излизат от проекти, свързани със зелената енергия. По този начин се отделят повече средства за инвестиции в добива на изкопаемите горива. Но Бусо е категоричен - очакваният ръст на тези пари е незабележим до края на това десетилетие.

В последния доклад на Международната агенция за енергетика (МАЕ) за енергийното потребление беше посочено, че в много държави постепенно природният газ измества петрола като източник на енергия. В развитите държави основните енергоизточници са или възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и природен газ (например САЩ), или ВЕИ и ядрена енергия (например ЕС).

Бусо прави оценка на инвестициите, планирани от големите петролни компании в следващите години. Shell и BP например намаляват капиталовите разходи (с до около 10%) и увеличават средствата, които "връщат" на акционерите си под формата на дивиденти и обратно изкупуване на акции. Отвъд Океана Chevron ускорява добива, но до 2026 година, а след това предвижда плавно намаление и също се очаква свиване на инвестиционните програми.

Повечето компании в сектора също така очакват обемът на добивите да се запази или да бъде с нищожно повишение през следващите години.

Едно от изключенията сред петролните гиганти е Exxon - най-голямата петролна и газова компания в САЩ по обем на добива, която чисто исторически се движи обратно на тенденциите на пазара. В периода между 2026 г. и 2030 г. тя ще инвестира в основната си дейност между 28 млрд. и 33 млрд. долара. През 2024 година капиталовите разходи достигнаха 27 млрд. долара. Компанията ще увеличи и добивите - до 5,4 млн. барела дневно спрямо 4,3 млн. барела.

Но като цяло в сектора не се виждат очаквания за някакъв подем, включително и след идването на власт на Доналд Тръмп, чиито възгледи в подкрепа на петрола и против възобновяемите енергийни източници са добре известни.

Според анализатора енергийната криза през 2022 година, причинена от войната в Украйна, промени много нагласите към енергоресурсите. Повечето държави започнаха да залагат на местното производство, което за Европа например е ВЕИ и чистата енергия. Петролните компании сега дебнат пика на търсенето на петрол, което може и да не е чак толкова далечна перспектива - и на базата на прогнозите в отчетите на петролните компании, и на данните за спиране на ръста на търсенето на горива в САЩ и Китай, където основна роля за това влияе бурният ръст на електромобилите.

"Преди по-малко от 20 години фокусът на индустрията беше върху пика на доставките с идеята, че съществуващият петрол може и да не покрие търсенето", припомня Рон Бусо. Но тогава на пазара излезе петролът от шистовите находища в САЩ, а също така добивите от страни извън ОПЕК се увеличиха. Сега вниманието е изместено върху пика на потреблението и засега се задържа, но тенденция изглежда низходяща, пише още анализаторът.