Защо битката с климатичните промени е жизненоважна за сигурността на Европа?

Европа може да започне война с Русия до пет години. Всеки, който е гледал в края на февруари засадата на украинския президент Володимир Зеленски в Белия дом, знае, че Европа вече не може да разчита на САЩ. Време е да бъде създаден европейски отбранителен съюз, а не просто коалиция по интереси, пише Уилям Тодс, изпълнителен директор на Transport & Environment (T&E).

Движението за околната среда е движение за мир. И трябва да остане ангажирано с мирното международно сътрудничество. Всъщност това е единственият шанс за хората да ограничат опасното изменение на климата и да се адаптират към неговите въздействия, добавя Тодс.

И все пак, както се казва: si vis pace, para bellum („Ако искаш мир, готви се за война“).

Европейските либерални демокрации сега са изправени пред крайнодесни, тиранични, подхранвани от петрола и газа противници. По-нататъшният възход на Русия и нейните крайнодесни съюзници в Европа (и САЩ) ще доведе до унищожаването на зеленото движение, гражданското общество и в крайна сметка на свободата и демокрацията. Това е и наша борба, подчертава Тодс.

По същество сигурността е много повече от противовъздушна отбрана, фабрики за боеприпаси и добре обучени войници. Енергийната сигурност, производственият капацитет и логистиката са еднакво жизненоважни.

В своята книга „Наградата“ Даниел Йергин обяснява как достъпът до енергия (и по-специално петрол) обяснява някои от най-важните военни решения от миналия век. Съвсем наскоро маниите на Китай относно зависимостта му от вноса на петрол, идващ през протока Малака, помагат да се обясни защо електрическите коли заемат толкова голямо място в енергийната стратегия на страната.

Европа не е толкова различна. Европейският съюз (ЕС) консумира приблизително 10 милиона барела петрол на ден. Повечето от „черното злато“ идва от САЩ (17%), Норвегия (13%) и Казахстан (11%). В случай на конфликт, руският натиск върху въздушните точки в Черно море, Средиземно и Балтийско море, както и тръбопроводите (напр. „Дружба“, които сега пренасят казахски петрол), пресичащи нейна територия, може сериозно да наруши доставките. Дори едно намаление от 20-30% би предизвикало огромна енергийна криза, спирайки от движение десетки милиони автомобили и камиони с двигатели с вътрешно горене. По време на Втората световна война във Великобритания бензинът е ограничен по подобен начин.

Както Китай откри преди десетилетие, електрическите превозни средства са очевидното решение. Батериите не са важни само за автомобилите и камионите. Те също така са основни градивни елементи при дроновете и безпилотни подводници, или като стационарни съоръжения за съхранение на енергия за мрежата.

Подобна логика важи и за синтетичните горива за самолетите и корабите.

Петролът налива пари в хазната на враговете на Европа, като я прави уязвима, така че тук изниква въпросът за облагането му с по-високи данъци. Съвместимо с изискванията на Световната търговска организация (СТО) мито от 1,7% върху вноса на петрол – както прави Тръмп спрямо Канада - ще генерира данъчни приходи от 3 млрд. евро годишно.

Като се имат предвид рисковете за сигурността, много по-висок общ налог, съчетан с наказателните такси за всички свързани с Русия изкопаеми горива, би бил оправдан. По същия начин поставянето на малка допълнителна цена на горивата за транспорт и отопление вече може да бъде оправдано като политика за сигурност. Приходите от това ще дадат на правителствата ресурси, за да помогнат на гражданите да реализират енергийния преход на ниво домакинство.

Войната в Украйна показва, че енергийната инфраструктура е основна военна цел. Така че изграждането на децентрализирана, гъвкава и обезопасена откъм кибератаки електроенергийна система е от съществено значение. Като се има предвид, че вятърът и слънцето ще бъдат гръбнакът на нашия бъдещ енергиен микс, гъвкавостта е ключова. Превозните средства могат да помогнат, като връщат енергия обратно към мрежата или домовете.

Ако Европа наистина се интересува за своята сигурност, преминаването от петрол към батерии би било огромна победа. За разлика от петрола, ние няма да изгаряме батерии, които издържат поне по 15 години. И все пак, като се има предвид важността на батериите за дронове и необходимостта от ускоряване на навлизането на електромобили, особено в случай на конфликт, ЕС трябва да намали зависимостта си от вноса на батерии. Вътрешната верига на доставки на батерии, от мината до фабриката за клетки, сега е императив за сигурност.

Последно съображение е логистиката. Журналистът от The Guardian Люк Хардинг написа: „Две институции изиграха решаваща роля в осуетяването на плана на Русия да завладее Украйна. Едната е украинската армия. Втората – може би изненадващо – е железопътната инфраструктура на Украйна“. В Брюксел се говори за военна мобилност. Железопътният транспорт очевидно има ключова роля, въпреки че високоскоростният железопътен транспорт вероятно не е това, от което ще се нуждаем най-много в случай на конфликт.

Всичко това подчертава, че изменението на климата е от решаващо значение за сигурността на континента. Ако искате мир, пригответе се да прекратите зависимостта си от петрола, заключва Тодс.