Избягването на риска от Европа идва със своите последици

Миналата година бившият председател на Европейската централна банка (ECB) Марио Драги публикува станалия вече печално известен като „доклад на Драги“, в който обвинява прекомерните и разпокъсани европейски регулации за това, че задушават растежа. Собствениците на компании в страни като Германия трябва да се съобразяват не само с регулациите на собствената си държава, но и с тези на Европейския съюз (ЕС). В резултат на това те прекарват твърде много часове в бюрокрация, а разходите се усещат неоправдано силно от по-малките предприятия.

Според доклада 55% от малките и средните предприятия (МСП) посочват регулаторните пречки като най-голямо предизвикателство за тях. Общият регламент за защита на данните (GDPR) например направи почти невъзможно за малките технологични фирми да се конкурират, пише редакторът на Bloomberg Алисън Шрейгър.

Това е пречка за европейския растеж, тъй като по-малките предприятия са по-иновативни и по-склонни да внедряват нови технологии. Целта на ЕС беше да стимулира растежа, като предложи на националните икономики достъп до по-голям пазар и по-стабилни финансови условия. Това, което получиха обаче, е по-голяма финансова и регулаторна фрагментация.

Много неща трябва да се променят – и премахването на някои разпоредби е добро начало. Това обаче няма да е лесно и докладът на Драги казва защо.

Не става дума само за множеството предпазливи препратки към осигуряването на сигурност и стабилност или за изричната цел за „индустриална стратегия“ за Европа. Докладът отразява един много по-дълбок проблем, който подкопава растежа: крайното нежелание за поемане на риск, особено в Германия.

До известна степен европейските регулации имат за цел да забавят растежа и да увеличат сигурността. Просто европейската култура има по-малък стремеж към риск от американската.

Има причина притежаването на акции да е по-слабо, а социалните държави да са повече в Европа. Относително погледнато, САЩ са по-слабо регулирани и по-отворени към риска (което е една от причините за по-добрите им перспективи за растеж).

Забележително е, че при всичките си различия САЩ и Европа, както и много развиващи се страни, са единни по едно нещо: необходимостта от намаляване на регулациите. Някои от обясненията са свързани с вътрешната политика, както в САЩ, където администрацията на президента Доналд Тръмп разчита дерегулацията да отключи много по-високи темпове на растеж, който да осигурят парите за намаляването на данъците и планираните разходи. Има и по-мащабни сили, които оказват влияние.

Първо, държавите осъзнават, че се нуждаят от по-висок икономически растеж, за да изплащат дълга си и да продължат да повишават жизнения стандарт, който гражданите им изискват. Растежът ще бъде особено важен за страните, които трябва да плащат за грижи за застаряващото население.

Второ, новите технологии, например изкуственият интелект, трансформират икономиките по целия свят. Това изисква преосмисляне на регулаторните структури не само за да бъдат регулациите по-ефективни, но и за да се гарантира, че държавите могат да се възползват от новите възможности, които предлага една голяма трансформация.

Дали тези инициативи за дерегулация ще се трансформират в по-голям растеж, зависи от начина, по който ще се осъществят. След криза винаги се чуват призиви за повече регулации, а в периоди на стагнация често се чуват призиви за по-малко такива. И в двата случая обаче всъщност са необходимо по-добри регулации: правила, които актуализират регулаторните структури и институции, за да отговарят на новата икономика. В този случай това означава да им се предоставят по-прости и по-гъвкави начини за посрещане на променящите се и непредсказуеми нужди, които ще изисква внедряването на изкуствения интелект.

Някои лидери все още не разбират това. Те обещават, че тази икономическа трансформация може да бъде управлявана в полза на всички. Задвижваният от технологиите растеж по своята същност е непредсказуем и създава победители и губещи. Най-реалистичната надежда за регулиране е да се ограничат външните ефекти и измамите, а не да се осигури стабилност и предвидимост.

Всичко това не означава, че регулаторната реформа – или, ако предпочитате, дерегулационната реформа – е обречена. Намирането на правилния баланс между намаляването на риска и насърчаването на растежа е въпрос както на ценности, така и на икономика. Целта на правителството е да балансира риска и ползите за гражданите. Проблемът е, че европейците искат повече сигурност, отколкото могат да си позволят, а американците могат да получат повече сътресения, отколкото очакват.