Пълната либерализация на енергийния пазар се отлага за друг път

Пълната либерализация на електроенергийния пазар няма да се случи на 1 юли, решиха депутатите като одобриха на първо четене проект за промени в Закона за енергетиката, става ясно от коментар на депутата от БСП, една от партиите в управляващата коалиция, Драгомир Стойнев.

В Народното събрание събраха две предложения за промени - на БСП, според което отлагането е до 2027 година, и на "Има такъв народ", което предвижда запазване на регулирания пазар за битовите потребители до 2030 година. Искането на "Възраждане" за отлагане с 10 години не беше одобрено, допълва bTV.

Обединеният законопроект е насочен за разглеждане в комисията по енергетика.

В мотивите към своето предложение от БСП отбелязват, че либерализацията трябваше да се случи на 1 юли 2024 година, но беше отложена с година, тъй като пазарът не беше готов за тази стъпка. През тези месеци обаче нищо не беше направено, казват още от партията. "Става въпрос за около една трета от електроенергийния пазар в България и над 4,6 млн. битови потребители", е записано в мотивите.

Опасения будят липсата на информация, неясните и недобре формулирани срокове, както и състоянието на Фонда сигурност за електроенергийната система, който обаче трябва да е буфер при рязко повишаване на цените на пазара.

От ИТН обръщат внимание на инфлацията, геополитическото напрежение и бъдещото закриване на мини и въглищни централи като фактори, които ще затруднят отварянето на пазара.

България е една от последните държани в ЕС, в която битовите потребители все още се намират на регулиран пазар. По този начин домакинствата не могат да се възползват от периодите с ниски цени, но пък са защитени при поскъпването на електроенергията. По време на енергийната криза от 2022 година в много европейски държани отново въведоха субсидии, за да компенсират хората за скъпата електроенергия.

Индустриалните потребители вече са на свободния пазар от години.

След пълната либерализация цената на електроенергията трябва да се определя от пазара, а енергийният регулатор (Комисията за енергийно и водно регулиране) да има контролни функции само върху разпределението на енергия.