"Газпром" се е отказала от идеята да използва Турция като заден вход към газовия пазар в Европа

Руската компания "Газпром" тихомълком се е отказала от плановете си за изграждане на нов газоразпределителен център в Турция, затваряйки вратата за потенциална възможност да си възвърне позициите на европейските пазари, загубени след нахлуването в Украйна, предава Bloomberg.

Тъй като газопроводите „Северен поток“ до Германия не функционират, а договорът за транзит на газ през Украйна изтече през 2024 г., "Газпром" проучвала Турция, която вече е свързана с два големи руски газопровода, като начин да се върне в Европа, която преди време беше най-големият ѝ износен пазар. Но след месеци на обмисляне на варианти компанията е стигнала до заключението, че това не е жизнеспособно и до голяма степен е спряла работата, съобщават запознати с въпроса източници.

В резултат на това отпадна възможността "Газпром" да възстанови поне част от газовите доставки за Европа, които преди ѝ носеха приходи от около 8 млрд. долара на месец. Въпреки това някои представители на компанията от самото начало били скептични, че турският план ще проработи, казват източниците, пожелали да останат анонимни, тъй като информацията е от частен характер.

Въпреки че президентът Владимир Путин публично изтъкна предложението още през октомври, то винаги е било изправено пред сериозни предизвикателства. Турция не разполага със свободен капацитет за износ по газопроводи към Южна Европа, а Анкара не била склонна да позволи на "Газпром" да търгува съвместно газа, ограничавайки руското влияние върху хъба, съобщават източниците. Европейският съюз също напредва с предложение за забрана на вноса на руски газ до края на 2027 г.

Преди време Русия беше най-големият газов доставчик на Европа с редица маршрути на тръбопроводи към много страни. Карта: Bloomberg LP

През октомври 2022 г., само няколко седмици след мистериозния взрив на газопровода „Северен поток“, Путин за първи път спомена идеята за газоразпределителен център в Турция. С бързо намаляващото енергийно влияние на Кремъл в региона той очерта план един ден Турция да получава потоци, равни на капацитета на повредения „Северен поток“ – около 55 млрд. куб. м годишно. Проектът щял да изисква скъпоструващи допълнителни тръбопроводи през Черно море, но щял да бъде „икономически жизнеспособен“ и по-сигурен от други европейски маршрути, заяви президентът.

Идеята за турския хъб не е дошла от "Газпром", а може би се е зародила в политически кръгове, близки до Кремъл, твърдят запознати с въпроса източници. Ръководители в компанията първоначално не били изненадани да чуят как Путин публично популяризира идеята, казва един от източниците. Въпреки това експортното звено на газовия гигант започнало активно да работи по плана.

За някои служители на държавния руски газов гигант, особено за тези, които работят в търговското звено „Газпром Експорт“, идеята за турски хъб изглежда е предлагала ново начало и начин да останат заети след загубата на толкова голяма част от международния пазар на компанията, казва един от източниците. Предложението имало подкрепа и в Турция, която има амбицията да се превърне в регионален център за търговия с газ със собствен ценови индекс.

Но въпреки интереса на Анкара и уверенията на Москва през 2022 и 2023 г., че преговорите ще отнемат само месеци, проектът не напредва.

Колкото повече "Газпром" се вглеждала в подробностите по предложението, толкова повече губела интерес. Според първоначалните обсъждания Турция планирала сама да продава газа, доставян до хъба, а "Газпром" трябвало да действа само като доставчик, казват запознати с преговорите източници. Според тях руската компания не била склонна да предостави на Турция толкова голям контрол.

Капацитетът на тръбопроводите на Турция за Гърция и България, които са страни членки на ЕС, бил твърде ограничен, за да може да поеме значителни допълнителни доставки, казва един от източниците. Подобен ограничен капацитет за трансгранични потоци подкопавал перспективата за пълномащабен турски хъб със собствен ценови индекс, допълва източникът.

Миналата година на среща с турския президент Реджеп Ердоган Путин повтори, че турската идея все още е на дневен ред и ще помогне за създаването на „балансирани механизми за ценообразуване“ за руския газ. Но вече имаше признаци, че амбицията е ограничена, като президентът по-рано изключи съхранението на големи количества руски газ в Турция, което е предпоставка за голям хъб.

Ръководството на "Газпром" отдавна било спряло да обсъжда турския хъб както вътрешно, така и на срещи с представители на правителството, казват източниците.

Позицията на Турция относно плановете за газовия хъб не се променила и тя продължава да е готова да си сътрудничи с Русия по съвместно дружество за инициативата, твърди турски представител, запознат с въпроса, пожелал да остане анонимен, тъй като разговорите са от частен характер. Въпреки това процесът се забавил за известно време, признава представителят.

Отказът от проекта не засяга текущия бизнес на "Газпром" с Турция, която остава един от най-големите купувачи на нейния газ. Но той показва, че Русия, която преди време беше най-големият единичен доставчик на тръбен газ за Европа, има малко възможности за възстановяване на влиянието си в региона в настоящата политическа обстановка.