Голямо иранско газово находище е в центъра на ескалацията на войната в Персийския залив

Израел нанесе днес удари по основния енергиен източник на Иран - голямото газовото находище „Южен Парс“ и инфраструктурата му в близкия преработвателен център в пристанищния град Асалуйе, което доведе до ответни атаки на Техеран срещу енергийни съоръжения в страни от Персийския залив, пише Ройтерс.

Днешните въздушните удари представляват най-сериозната ескалация досега в американско-израелския конфликт срещу Иран, започнал преди около три седмици, и предизвикаха рязко повишение на цените на петрола и газа, както и опасения за световната икономика, посочва агенцията.

Най-голямото газово находище в света

„Южен Парс“, което се намира в Персийския залив, се споделя между Иран и Катар и е най-голямото офшорно находище на природен газ в света. Предполага се, че залежите там възлизат на около 51 трлн. куб. метра използваем газ - количество, достатъчно да задоволи световното потребление за около 13 години.

По данни на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) общите доказани запаси на Иран от природен газ възлизат на 34 трлн. куб. метра. Това находище е ключово за позицията на страната като най-голям производител на газ в Близкия изток и трети в света след САЩ и Русия.

„Южен Парс“ се разработва на етапи, като всяка включва офшорни платформи, тръбопроводи и наземни съоръжения около иранския пристанищен град Асалуйе. Находището е било атакувано и преди - през юни миналата година израелски удари засегнаха четири ирански съоръжения за разработване на „Южен Парс“, разположени на около 200 км от газовите инсталации на Катар (находището се споделя между Иран и Катар, Техеран го нарича „Южен Парс“, а Катар - „Северно поле“).

Основен източник за вътрешното потребление

„Южен Парс“ осигурява по-голямата част от газа, който Иран използва - около 276 млрд. кубични метра през 2024 г., по данни на Форума на страните износителки на газ (GECF). Страната е сред най-големите потребители на природен газ в света.

По оценки на Argus находището формира между 70 и 75 на сто от общото производство на газ в Иран. Над 90% от добива се консумира на вътрешния пазар, тъй като иранските домакинства са силно зависими от газ за готвене и отопление.

Домакинствата формират 41,5% от крайното потребление на газ в страната през 2023 г., а на второ място е индустрията с 36 на сто, сочат данни на Международната агенция за енергията (МАЕ). Газът се използва и като суровина в нефтохимическата индустрия за производство на пластмаси и торове. Около 85 на сто от електроенергията в Иран се произвежда от газови електроцентрали, според данни на професионалната организация Energy Institute.

Въпреки това местното производство не е достатъчно, за да покрие пиковото потребление през лятото, което води до прекъсвания на електрозахранването. При недостиг Иран използва дизел и мазут в топлоелектрическите си централи.

Износ към Турция и Ирак

За разлика от Катар, Иран не разполага с мощности за втечняване на природен газ и изнася синьото гориво единствено по тръбопроводи към съседни държави. През 2024 г. износът достига около 15 млрд. кубични метра, основно за Турция и Ирак.

Дългосрочният договор за пренос към Турция изтича през средата на 2026 г. и се очаква да бъде подновен при нови, по-ниски обеми. През 2024 г. Ирак подписа петгодишно споразумение за доставки на газ за своите електроцентрали.

След днешната атака доставките на ирански газ към Ирак са били прекратени, като Техеран е пренасочил газа си към вътрешния пазар, съобщи високопоставен служител в Багдад пред Ройтерс.

/БТА/