Европа изглежда ще тества наистина ли газохранилищата вече са излишни

От десетилетия държавите в Европа имаха един начин да поддържат сигурността на доставките на газ през зимата – пълнеха газохранилищата си през лятото, когато потреблението е ниско и цената на газа намаляваше съществено. Така постигаха две цели – баланс на количествата при рязко застудяване и нужда от увеличаване на доставките на газ, както и на цената.

Но войната в Украйна спря потоците на тръбен газ от Русия, на които основно разчитаха европейските държави, а недостигът се покриваше от спот пазарите, където цените бяха ниски заради слабото търсене. Сега страните от Европейския съюз (ЕС) вече имат по-равномерни разпределени доставки – на тръбен газ от Норвегия, Алжир и Азербайджан, както и втечнен газ (основно от САЩ, но и с възможност да бъдат получени танкери от целия свят). Това промени съществено ситуацията на газовия пазар и може да направи газохранилищата излишни.

Първите сигнали идват от Германия и Нидерландия, едни от големите потребители на газ в Европа, които поискаха промяна в европейските регламенти и отпадане на изискването за пълни до поне 90% от капацитета си газохранилища преди зимата (тоест до края на ноември). При "определени обстоятелства" този процент може да слезе до 80 на сто, приеха от Брюксел през миналата година, след като стана ясно, че желанието да се нагнетяват количества газ не е голямо.

Като цяло страните от общността се изправят пред зимните месеци с минимални за това време на годината резерви от газ – по данни на Gas Infrastructure Europe (GIE) газохранилищата са пълни до около 70% от капацитета си броени дни преди новата газова година (1 октомври). Това е най-ниското ниво, откакто се води статистика през 2009 година - след една от първите газови кризи, след като "Газпром" спря транзита през Украйна заради спор за доставени количества с Киев. Тази криза беше използвана от Москва, за да получи дерогация за "Северен поток 1", който тогава нарушаваше някои от правилата в енергийните пакети на общността.

Реално истинският тест за системата тази зима ще е Германия, чиито газохранилища са пълни до 58% от капацитета си. Водещи търговци нямат притеснения – доставките им са осигурени за зимните месеци, но остава да видим как ще понесат някое неочаквано обстоятелство.

Такива винаги има – войната в Персийския залив например ограничи част от доставките на втечнен газ. През Ормузкия пролив минават около 20% от количествата, а иранските атаки по цели в съюзници на САЩ в региона повредиха и мощности за втечняване на газа. Източници на Ройтерс обаче показват, че през септември има възстановяване на част от доставките от Катар.

Именно блокирането на Ормузкия проток оскъпи газа двойно спрямо същия период на миналата година и направи складирането му нежелано от големите търговци. На нидерландската борса TTF цената на газа през зимните месеци е същата (около 72 евро за мегаватчас в сутрешните часове на 29 септември), тоест засега на пазара не виждат смисъл да плащат таксите за съхранение, а през пролетта цените падат (до около 55-60 евро за мегаватчас), което пък показва оптимизъм за възстановяване на доставките на втечнен газ след първото тримесечие на 2027 година.

Ролята на държавата

В Европа от години има регламенти за петролни запаси (за най-малко за 90 дни), като част от тях се поддържат и от държавата (като военновременни запаси). В повечето случаи поддържането на газовите резерви обаче е по-скоро частна инициатива. Нещо повече – резервите стигат за броени дни, в които държавата започва строги ограничения, за да запази нужните количества газ за отопление на домакинствата.

В момента германското правителство не се намесва на газовия пазар, за да стимулира пълненето на газохранилищата, дори и след призиви на оператори на такива съоръжения за подкрепа, например за заплащане на таксите.

Критична би била ситуацията, ако Европа отново се изправи пред продължителни периоди с ниски температури както през миналата година и при ограничена работа на зелените енергийни източници. Търговците тогава ще трябва да намерят спешно газ и цената ще бъде висока, а това ще се отрази и на сметките на потребителите, както и на инфлацията, и може да наложи и правителствени програми за подкрепа.  

Прогнозите на метеоролозите засега сочат, че зимата ще започне късно след летните горещини и залозите на търговците са, че ще се справят с предизвикателството. Според анализатори, цитирани от Bloomberg, обаче европейската енергийна система още не е съвсем готова да посрещне зимата без резерви от газ и препоръчват създаване на стратегически запаси от държавите, които да се освобождават само при определени условия и които ще са в тяхна помощ при управление на криза с доставките.

Такива стратегически резерви натрупа Австрия още през 2022 година, въпреки че страната беше сочена за една от приятелски настроените към Русия и енергийната компания OMV поддържаше дълго време връзки с „Газпром“. Малко по-късно и друга смятана за приятелска държава – Италия, създаде стратегически резерви от газ.

Германия има план да се присъедини към групата през 2027 година.