Връзката между икономическото развитие и въглеродните емисии се къса

Още от зората на индустриалната революция изкопаемите горива са един от локомотивите на икономическото развитие, осигуряващи основния дял от производството на електроенергия и използвани за задвижването на автомобили, кораби и самолети и като цяло - подхранващи индустриалната активност. В резултат ръстът на икономиката се свързва с ръст на въглеродните емисии, пише в коментар Международната агенция за енергетика (МАЕ).

Но в последно време тази връзка се променя на фона на съществено подобрение на енергийната интензивност на икономическото развитие и увеличения дял на зелената енергия. След 2007 година, когато беше пикът на емисиите в развитите държави, се вижда постепенно отдалечаване на СО2 и БВП. В САЩ например брутният вътрешен продукт се удвоява спрямо нивата от 1990 година, а емисиите се върнаха до границата от тогава. В ЕС ръстът на БВП е от 66% спрямо нивата от 1990 година, а въглеродните емисии - с 30% по-ниски спрямо 1990 година.

Подобни са тенденциите и в другите развити икономики, но всички те, взети заедно, имат дял от малко над половината от въглеродните емисии и около 1/3 от търсенето на енергия в световен мащаб.

В развиващите се икономики също има индикации за късане на връзката между емисии и БВП, но всичко е още само в началото. Китайската икономика например е седем пъти по-голяма спрямо 1990 година, а емисиите въглероден диоксид са пет пъти повече спрямо нивата от 1990 година.

Има много държави, в които БВП и СО2 растат едновременно. В Югоизточна Азия например водните централи не смогват да осигурят нуждите от енергия и на помощ идват въглищата. В Близкия изток също използват евтини изкопаеми горива, за да покриват енергийното потребление.

Четири са факторите, които допринасят за скъсването на връзката между икономическото развитие и замърсяването, отчитат още от МАЕ.

На първо място това е бързият ръст на инвестициите в чисти технологии. Преди две десетилетия на всеки долар инвестиции в изкопаеми горива, се инвестираха 0,50 долара за чиста енергия. През 2016 година съотношението се изравни, а днес инвестициите в чиста енергия надхврълят тези в изкопаеми горива - 1,80 долара спрямо 1 долар.

Промяната в потока на капитала е най-видима при производството на електроенергия.

Съществена роля играе и бързото електрифициране на икономиката, което върви паралелно с растящото производство на зелена енергия - термопомпи, електрически автомобили, както и електрификация на индустриални и аграрни процеси. През 1990 година делът на електроенергията от общото енергийно потребление е бил 13%, а днес вече надхвърля 20% и продължава да се увеличава.

На трето място от МАЕ посочват и подобрената енергийна ефективност при производството в редица икономически сектори и дейности. Новите технологии намаляват потреблението на енергия на хладилни камери, климатици и т.н. както в индустрията, така и в домакинствата. В резултат нуждата от енергия за производството на единица БВП намалява с 36% от 1990 година насам.

Не на последно място връзката между БВП и въглеродните емисии започва да се къса и с отказа от въглища. В САЩ например въглищните централи се затварят, заменени от газови, благодарение на евтиния газ, добиван страната. В други развити икономики въглищата се заменят от възобновяеми енергийни източници.

Но дори и намаляваща, връзката между БВП и СО2 все още съществува, а това не е достатъчно, за да бъдат изпълнени климатичните цели. За да бъде постигната въглеродна неутралност към 2050 година и недопускане на ръст на глобалните температури с повече от 1,5°С до края на това столетие, нивата на емисии трябва да бъдат върнати до прединдустриалните нива.